Архитектурният „автопортрет” на Августин Пейчинов - Вила Аква край Варна, отдавна е загубил някогашния си блясък

Както вече стана известно, българският емигрант Августин Пейчинов почина в началото на миналата седмица в Ню Йоркското си апартаментче.

Имотът на 4-то авеню се състоял от спалня, кухня и дневна. Освен това смятаният за милионер ексцентричен нашенец държал и още една стая в спартански стил за гости от родината си и разни приходящи любовници - неделима част от живота му.

Научихме, че Пейчинов е бил намерен паднал на пода от човек от антуража, който се грижи за него.

Кой наследява имотите и парите на обявения за мултимилионер ексцентрик?

Приживе, закупилият си графска титла Пейчинов, споделил пред приятели: „Всички ще са бесни, когато ми отворят завещанието”.

Това предполага, че той няма намерение да ощастливи никого от приближените си с дарове след смъртта. Или пък е знаел, че няма да има какво да се наследява, даже може би ще остави само дългове.

Но Августин Пейчинов открай време обичаше да дразни обкръжението си.

Така например през 2005 г. той изправи косите на роднините си, като публикува обява във вестник “Пари”, че си търси “достойни наследници”. По този начин искал да покаже на най-близките си, че нищо на този свят не е на 100 процента сигурно.

„Вече няма кой да плаща на вестниците за статии...”. Това беше отговорът на приближен на покойния, когато изразих учудването си за така закъснялата новина за кончината на Августин фон Пейдж. Под това име била запазена ложата му на Моцартовия фестивал в Залцбург.

Тези и други думи създават впечатлението, че болният от дълго време Пейчинов се нуждаеше болезнено от хорското внимание и не пропускаше начин да си го купи.

Нюйоркският ресторант „The Box-tree” (в превод „Чемшира”) и хотелът към него са отдавна продадени. Ресторантът в София не функционира, Вила Аква е западнала... Отдавна нито едно от доходоносните преди бизнес начинания не носят приходи.

Напротив, Пейчинов харчел огромни средства за скъпи лечения на многобройните си заболявания във Френския институт Луи Пастьор, както и в клиники в Австрия и Швейцария.

Строежът на прословутата Вила Аква край Варна - архитектурен „автопортрет”,„лудият милионер”, както го наричат в софийските гей кръгове, започва в далечната 95-та година със закупуването и обединяването на няколко парцела над почивната станция на журналистите на Златни пясъци.

Комплексът от 5 постройки и многобройни подземия е заплануван като мястото, което винаги е липсвало на Пейчинов при всичките му странствания по света.

Строежът върви трудно и с много прекъсвания заради постоянните нови приумици и трудни архитектурни капризи на стопанина. Изливат се тонове бетон в огромните изкопи, направени в склона над „Журналист”. Пейчинов се появява периодично, за да види как вървят нещата, вечно променя първоначалната идея и недоволства, а краят на строежа не се вижда.

В началото на 99-та нещата вървят към заключителна фаза, започва пренасяне на огромно количество мебели с антикварна стойност, лично колекционирани от Пейчинов и събирани от най-различни кътчета на света с помощта на известен търговец на антики зад океана.

Скоро вилата е почти готова, остават само довършителни и козметични подробности.

Запознати със строежа обаче разказват, че повечето детайли са направени много бутафорно и не след дълго всичко започва да се троши, чупи и разваля, това плюс безхаберието на тогавашните „домакини” на вилата, оставени да се грижат за нея в отсъствието на собственика, прави имота почти необитаем и пуст.

Комплексът „оживявал”, само когато пристигнел „негово височество”, както държал да го наричат подчинените му. Тогава под асмата пред ресторанта се опъвала дълга маса, на която Августин събирал куцо, кьораво и сакато: от строителни работници и безработни цигани до известни тв водещи, певци и актьори, всички с гей наклонности или готови на такива срещу определено заплащане.

Така както ги събирал, така ги и гонел: когато се напиел, „знатният” домакин ставал много зъл, качвал се на масата и започвал да крещи с пълно гърло, „всички сте свине, дошли сте тук да ми ядете месото и да ми пиете кръвта, проститутки, марш от тук...”.

Участници в сбирките споделят, че по-запознатите с „протокола” от рано се усещали кога е време да се оттеглят и предупреждавали и другите известни гости, за да им спестят неудобството от лудостите на домакина.

След време се намират и по-разтропани и находчиви управители на вилата, които дори успяват да печелят и да пращат пари на шефа си.

През периода 2004-2009 вилата се превръща в желано място за партита, купони, сватби и кръщенета на заможни варненци. Много туристи и приближени на Пейчинов започват да отсядат в хотелската част. Имотът става желано място за фотосесии и сцена за безброй музикални видеоклипове.

Разположен е на 3635 кв. м с жилищна площ 1811 кв.м.

Включва ресторант The “Box-tree” Varna, който претендираше да е наследник на Нюйоркския си събрат и трябваше също да се прослави като част от Ротисерийската световна верига.

Нощен клуб „Тhe Jail” (Затвора), издържан в стилистиката на средновековна тъмница и място за изтезания.

Над затвора се извисява „Кулата” Сан Себастиан, кръстена на католически светец, загинал от отровни стрели заради любовта към собствения си пол.

В основата на осеметажната кула се намира летният „Мънки Бар” и „Китайската стая”, чийто под е прозрачен и гледа надолу към тъмниците на нощния бар, а нагоре са покоите на Августин.

Носят се легенди за оргиите, извращенията и издевателствата, които са се случвали там. Тайно и под сурдинка се говори, че стандартният хомосекс отдавна не задоволявал нуждите на богаташа и той обичал да разнообразява с куп непознати на обикновения човек методи за наслада.

В тази част на вилата се е развихрила в максимална степен фантазията на „хомосексуалиста”. От всеки детайл и подробност лъхат похот и разврат.

Писоари пред прозрачни стени, от другата страна на които можеш да седиш и да гледаш как насреща ти се облекчават, са малка част от осъществените болни фантазии в българския Содом и Гомор.

В изкопаните подземия на склона, на който се намира вилата, има и билярд клуб Калвадос, свързан с подземен коридор към хотелска част с 22 стаи. Всички те са оборудвани с камини и джакузи, а целите стени срещу леглата са огледални.

Характерна за комплекса част е входът към хотела, наречен Форума: той наподобява много архитектурата на Акропола.

Има и две недовършени начинания към комплекса. Едното е т.нар. „Вагон Лий” - помещения, вкопани в склона, точна имитация на спални вагони. А другото е здание с неизяснен статут и идея, чиято тераса се ползваше за купони и партита и се нарича „романтичен бар Лидо”.

В средата на комплекса има открит басейн и джакузи за 6 човека. Всичко това създателят е направил с идеята да докара богаташи от Европа и Щатите, които да си харчат парите при него.

От известно време комплексът е обявен за продан, но мераклии не се намират. Цената, около която се въртели преговорите, е два милиона и половина евро.

Освен изброените имоти Августин имал и малко апартаментче в Париж срещу Айфеловата кула, както и апартамент в София, подарен му от соцвеличието Цола Драгойчева, на която Августин Пейчинов дължи голяма част от връзките, славата и може би парите си. Ако са останали поне малко от тях, кой ли ще ги наследи?