Докога контролните органи ще се отнасят към виновния като към жертва, а към пострадалия като виновен.

Колата на журналистката Катя Стайкова бе ударена жестоко челно снощи, 17 декември, в нелепа катастрофа, научи Plovdivutre.bg.

„Около 21 часа бях спряла на светофара на кръстовището на ул. „Оборище” и „Победа”. Леко ръмеше, изчаквах светофара да светне зелено. Изведнъж видях как точно срещу мен лети микробус. Докато разбера какво става удари жестоко челно колата ми и тя буквално подскочи назад. В първия момент не можах да повървям, че нямам никакво нараняване по тялото, може би, защото винаги шофирам с предпазен колан. След това се опитах да изляза от колата, защото почувствах силна миризма от нея и се уплаших да не избухне. Шофьорската врата беше блокирана и се измъкнах през другата. Предницата на колата ми беше буквално сплескана – всъщност именно фактът, че автомобилът е голям, тежък и солиден - Ланчия Капа, спаси тялото ми при сблъсъка", сподели Катето пред медията ни.

Тя призна още, че е била в пълен шок от случилото се.  

"Не знам дали може да си представите как сте в спряла кола и някой лети срещу вас, някой навлиза във вашето платно. 22-годишното момче /както после установих от протокола/, шофьор на буса, веднага започна да ме успокоява, че той е виновен и, че чрез гражданската отговорност ще покрие щетите ми.  Извикахме полиция, защото беше повече от ясно, че моята кола не може да се движи. Единият ми каза, че трябва да съм благодарна, че „съм попаднала на шофьор, който  е човек - призна вината си”. Аз го попитах  - „Вие сигурно се шегувате. Неговата вина е повече от очевидна – той е навлязъл в насрещното платно, оставаше и да отрича.” Всъщност поведението на контролните органи беше изцяло в защита на виновния водач. Когато го помолих за мобилния му телефон, те веднага реагираха, че не трябва да ми го дава. Когато ги накарах да му направят освен алкохолен тест и тест за наркотици, те казаха, че в България това е невъзможно – нямат такива тестове. На всичкото отгоре започнаха да коментират, че преча на движението и да си махна колата. Аз, слаба жена, при това в абсолютен шок, да бутам огромна повредена кола. Е, умът ми още не може да разбере тази наглост", поразкри яда си Стайкова.


Когато колежката ни е попитала за пътна помощ, кой трябва да я плати, защото без нея е абсурдно да се прибере колата й, отговорът е, че трябва сама да поеме този разход.


"Не стига, че едва не те убиват, но и ти си поемаш разходите по превоза на разбитата си кола. Абсурдистан! Тази случка ми припомни как преди 10 години, мъртво пиян шофьор връхлетя върху колата ми, паркирана в двора на къщата ми. Тогава ме спаси паркиран в съседство автомобил, който беше станал буквално на хармоника и отиде за вторични суровини. Познайте каква беше реакцията на полицаите, когато пристигнаха по сигнала? Те взеха проба за алкохол от мен, която не съм участник в движението, защото бях в колата си, паркирана, не на улицата, а в двора на къщата ми. От виновния водач, който не можеше да стои на краката си от поетия алкохол, те взеха проба чак след 2 часа в болницата. Пробата показа 3.6 промила алкохол в кръвта – и то 2 часа след катастрофата. Естествено, мъртвопияният  шофьор не получи никакво наказание.

Твърдя, че има нещо абсолютно грешно в поведението на контролните органи. Те наистина се отнасят към виновния като към невинен, като към жертва, а истинската жертва третират като престъпник. За съжаление това отношение се пренася и в медиите. Ако сте забелязали винаги колегите „журналисти” търсят виновност при пострадалия от престъплението. Жертвата в повечето случаи е изкарвана злодей, или заради „измислено” досие, или заради това, че  съседите казват, че е лош.   

ТОВА АКО НЕ Е АБСУРДИСТАН!?...", отсече пред ПловдивУтре Катя Стайкова.