В космогонията на народите от балканския полуостров дните около зимното слънцестоене са особено важни

В космогонията на народите от балканския полуостров дните около зимното слънцестоене са особено важни. Далеч назад в хилядолетията се корени вярата, че моментът, в който денят започва да нараства, е прохождането на новото слънце т.е. на новия бог. За да стане това обаче, трябва да бъде принесена жертва в човешкия свят, чиято кръв да изтече в земята, в подземния като послание. От домашните любимци тази чест се пада на прасето. В наши дни традицията на това жертвоприношение е избледняла и загубила своето съдържание в сравнение със сложните аклинателни обреди, нашепвани от праисторията.

Изборът на прасето не е случаен. В митологичен план / и в дивия си вариант/ то е символ на сила, смелост, находчивост, издръжливост и независимост /зоолозите го нареждат по интелигентност наравно с маймуната, коня и кучето/. Тези негови качества трябва да се пренесат върху зараждащия се слънцебог. Затова до неотдавна в навечерието на новата година основното блюдо на трапезата е била варена свинска глава – смъртта е умилостовена. На другия ден дружината на сурвакарите продължава ритуала с обратен знак. В някои краища на страната “старецъ” /дедецът/  носи дървен фалос облян в “кръв”, а церемониалните танци на пресъздават символично оплождане и зачеване.

Преди това обаче се отдава и голямо значение на “мръсните” дни – от тредия ден на Коледа до Сурва или Васильовден. Тогава, според нашите предци, се отварят вратите между земния и подземния свят и сред човеците нахлуват на лов тъмните сили – вампири, върколаци, караконджули /непреродили се духове с отрицателна енергия/, а заедно с тях елфи и самодиви. По тази причина прадедите ни са правели всичко възможно да не замръкват през тези дни вън от къщи, а през поколенията се е предавала забраната да няма сексуални сношения  между съпрузи, защото заченатото по това време дете непременно става лош човек.