Според някои изследователи истинската причина за падането на страната ни под османска власт е именно поредното избиване на духовния й елит, в случая просветените и свободолюбиви богомилски водачи.

Като се поразрових в историята арменците павликяни и не само, постепенно осъзнах, че над прозхода на населението от Тракия и Македония надвисва една голяма въпросителна. Причината – демографската политика на поколения византийски императори, които размествали големи маси от хора по свое усмотрение. Преселенията на арменците по нашите земи стават на три големи вълни през 5,7 и 10 век.

Става въпрос за по 200-300 хиляди души. На тяхно място в Кавказ пък били заселвани съответния брой предимно българи. Целите на упражнението били най-малко две. Първата – да се намали застрашителното разрастване на павликянската ерес в Близкия изток. Втората – павликяните били войнствени и свирепи биткаджии  и единствените, които можели да се протипоставят на войската на българите и техните братовчеди кумани и печенези. Да не забравяме и готите, които се задържали години наред в околностите на Велико Търново. Освен това арменците били отлични занаятчии и се отличавали с любовта си към книгите и знанията. Именно по тази линия, за ужас на официалната православна църква, еретиците павликяни катализирали движението на своите съидейници – богомилите. До степен, че имало периоди когато в Тракия и Македония “правоверните” християни били малцинство.

А Филипополис по времето на павликянското въстание, както пише Ана Комнина /дъщеря на императора Алексий І Комнин/, бил гнездото на еретиците. На Запад положението не било по-добро. Както се знае, отговорът на папи и патриарси, подкрепени от крале и царе, бил меко казано ужасяващ. В продължение на години на кладите и в тъмниците погинали милиони “безбожници”. Приносът на България е, че царят Петър дал началото на преследванията и убийствата. Поради тези му заслуги е канонизиран за светец.

Но каква е причината за кървавата истерия? Естествено, застрашената власт над най-важното в нашия свят – човешките души. Обикновените хора в цяла Европа постепенно започнали да се усещат, че материалният разкош и поквара сред висшите духовници май няма общо с  кроткия Христа. Първите, които посочили алтернатива били богомилите и техните съмишленици в отделните страни. Те настоявали, че са истинските християни и пазители Христовия завет за любов и състрадание към бедните и угнетените. Че Христос нито е създавал църква с настоящето й устройство, нито е постулирал йеархията на сановете и измислял ритуали. Напротив - всичкото това било създадено Сатаната, за да държи в покорство хората.

За богомилите Сатаната или Злият бог бил Йехова от Стария завет. Почитането му като “свето писание” означава, че си слуга на Злото. Именно Йехова създал материалния свят и човешката плът, като затворил в нея душите на изкушените от него ангели. Завръщането на “божествената частица” при Отца, Добрия бог, в духовния, нематериален, свят на светлината била висшата цел според учението на “еретиците”. За постигането й обаче трябва да се извърви нелекото изпитание на постепенно откъсване от материалните и плътски изкушения на Сатаната.
Това, което най-много вбесявало официалните божи наместници било, че богомилските водачи и “посветени” били пълна тяхна противоположност. Единственото им имущество било дрехата на гърба и една торба в която събирали подаяния за храна. Били смирени вегетарианци, отричали насилието, познавали билките и всякакви цярове, лекували и утешавали. И още по лошо – в общностите на своите последователи насърчавали ученолюбието и занаятчийството, считали жените за равни понеже безсмъртната душа няма пол и т.н. И най-лошото – вместо сляпата вяра на догмата, проклетниците предлагали свободен избор – ако останеш при плътските изкушения, душата ти ще се връща да страда отново и отново в материално тяло докато се освободи...Колко дълго – ти решаваш.
Прочицата Слава Севрюкова твърди: “България още изкупува кармата от унищожаването на богомилите...”

Според някои изследователи истинската причина за падането на страната ни под османска власт е именно поредното избиване на духовния й елит, в случая просветените и свободолюбиви богомилски водачи. Има и една друга истина, която бавно изплува от премълчаването – масовото и доброволно приемане на исляма от Босна до Родопите маркира териториите на богомилските общности, които са били поставени пред избора на по-малкото зло, но това е друга тема.

Както е и друга тема моето убеждение покрай драмата на павликянина Травъл, че Филиполис и древна Тракия са заченали промяната, която препрограмира тогавашния свят и която векове по-късно ще наречем Европейски ренесанс.