Помислете го на Бъдни вечер /бъде-ще/! И се помолете като преродения богомил Христо Ботйов.

На Коледа се случват чудеса...Каквото си пожелаш на Коледа, то ще се сбъдне...”Ой, Коладо!...” 
Всяка година го слушаме до втръсване и въпреки това наивничко го вярваме вътре, надълбоко в себе си. Защото ни е потребно. Но защо на Коледа? 

В езика на древните българи думата-символ за слънцето е “коло” /колело, кръго-врат, космически цикъл/. Затова и жреците им са се наричали колобри /коло-добри/. От там са се запазили думите - коля, заколя, заколение...Днес те са загубили първоначалното си, ритуално-духовно, значение като жертвоприношение. Да за-колиш означава да дадеш нещо за-коло т.е. за слънцето /светлината/, особено когато то се ражда наново, за да продължи живота...

Да за-колиш означава да жертваш нещо съкровено от себе си, да го дариш, да се изпълниш с доброта и любов...Защото пеленачето – слънце се нуждае от тях...Защото от него ще порасне наново Спасителя /Христос, помазания,синът на светлината, с различните си имена в различните епохи и страни/.  Затова и съм съгласен с преродения колобър Петър Дънов, че Христос, късчето светлина, е във всеки човек като зародиш...Дали ще се роди? 

Помислете го на Бъдни вечер /бъде-ще/! И се помолете като преродения богомил Христо Ботйов: “...Не ти,Боже, що си в небесата / а ти, Боже,що си в мен/ в сърцето и душата...”  

Светли празници от екипа на Plovdivutre.bg!