И тази Коледа църковният клир, облечен в злато, ни призоваваше на всички езици да не сме комерсиални, и на тази Нова година ще си пожелаем късмет, чудеса и ново начало.

През седмицата между Коледа и Нова година новините са малко, затова пък обзорите, опитите за анализ и прогнозите са в изобилие.

Оптимист като никога, българският финансов министър прогнозира, например, че 2012 година ще бъде по-добра от изминалите три. И дори ни обеща подарък – намаляване на ДДС плюс изненадата кога точно ще ни се случи. Може обаче и да не ни се случи, защото

премиерът се закани да уволни вицето си

заради непремерени приказки по друга тема. Освен ако заканата не е новогодишният ни подарък от министър председателя. Защото същото последно предупреждение Дянков получи и на другия ден, когато здравният му колега се оплака от прогнозите за отлагане на реформата в сектора. А първия път Дянков прегреши, като коментира, че най-трудно се работело със земеделския министър Найденов.

Освен че редовно иронизира хранително-вкусовите защитни инициативи на колегата си, този път Дянков настъпи мотиката с прогнозата, че Найденов скоро ще бъде уволнен. Човекът, който уволнява, обаче бързо разясни, че Дянков е направил „глупост”, докато „ние като партия цяла година се опитваме неговите грешки да покриваме и да поправяме" и изобщо и най-важно - „на министрите оценките давам аз”, беше вопълът на Бойко Борисов. А само ден преди това Дянков беше отличникът, хвален на заседанието на Министерския съвет. „Колкото по-ниско слиза ДДС, толкова по-добър е финансовият министър, разбира се, и премиерът" - казва премиерът. Макар че сметката

„един процент ДДС отгоре – един милион в бюджета”,

която той прави, за да илюстрира жертвите на ГЕРБ в името на народа и на предизборните обещания, не отчита някои специфики като икономиката в сиво, дублираните касови апарати и амнезията при издаване на касови бележки. Между другото, пак предизборно обещание на ГЕРБ от тази година беше електронното отчинане на входа и на изхода на „Лукойл”. И то не е изпълнено. Макар че ако тази седмица някой заслужаваше партийно-премиерско мъмрене, това беше /отново/ Цветан Цветанов.

След като ГЕРБ половин година задушава скандала със субсидията на мигриращите независими депутати и след като парламентарната група отказа създаването на временна комисия, която да провери къде отиват парите, тези дни Цветанов се изпусна, че новите независими първо си прехвърляли парите към ГЕРБ, а после си ги получавали обратно. Което е нарушение на Закона за политическите партии. И ако все пак трябваше да бъде мъмрен и земеделския министър, то далеч по-подходяща беше

темата „горнооряховски суджук”.

След като географският патент на суджука беше обявен за голям успех на европейския фронт, стана ясно, че много фирми ще трябва да си сменят производството просто защото не са били включени в процедурата. Тези, които участват и печелят, са три фирми, обединени в консорциум. Едната е била на депутата от ГЕРБ Христо Христов, а сега вече – на съпругата му. Христов беше категоричен, че постът му няма нищо общо с участниците и скоростта на придвижване на процедурата.

През тази последна седмица обаче премиерът имаше по-важни задачи от суджука – да анализира и да обобщава. Така разбрахме, че според самия него вицовете с главен герой Бойко Борисов не са интересни, но въпреки това вътрешният министър му ги докладвал винаги. Ние пък добавихме още един щрих към все по-натрапчивата прилика между премиера и подопечния му Живков, чийто стогодишен юбилей беше озадачаващо щедро подкрепен от държавата през тази година. Тази седмица, за да се получи умиляващо коледно интервю, премиерът избра да говори за промените в трудовото законодателство от къщата на сестра си. Оттам той поиска правомощия за държавата да наказва бизнеса за неизплатени заплати. За държавните задължения към бизнеса не се чу и дума. Пак оттам

научихме, че сме причинили болки на премиера си,

като сме го освиркали. Първата болка, разбира се, беше, че Станишев никога не бил освиркван. Варненци имат други спомени от стадион „Тича”, но нали сме село за премиера, може би това не се брои. За да е ясно колко ни е обиден премиерът, накрая ни беше пояснено, че „всяка нация сама си определя начина на живот. Искат да са си в кочинката.” На това място някои питащи биха изгрухтяли протестно и биха приключили с умилителното коледно интервю. Ние обаче имахме възможността да научим и други важни подробности. Например, че когато има концерт и мач в програмата си, премиерът, като истински културен човек, посещава първата част на концерта - преди началото на мача, и чак след това се отдава на удоволствието. Което ме върна в студентските ми години – заради поредния епизод на „Робинята Изаура” насред спектакъл трябваше да направим път на десетина иначе възторжени почитателки на Ивалена Дучева, които уж бяха дошли да гледат „Животът, това са две жени”. Колкото до футбола и премиера – той

няма съмнения, че тъкмо той е футболистът на годината

за зрителите, а личността на 2011 е Докторът – съотборникът му от аматьорския отбор, който вкарал четири гола на “Левски” и на ЦСКА. Коледно-новогодишните премиерски откровения продължиха и по други медии и оттам научихме, че премиерът най-много не харесва, че е добър, тайното му желание продължава да е постът на главен секретар, а бащинските му вълнения отстъпват пред трепета от строителството на магистрали. За да няма неясноти, Борисов заяви, че няма нищо по-лесно от това „всеки да си вземе един контекст от твое изказване и да те направи на маймуна”. Репликата беше по повод откровенията на Росен Плевнелиев и втората му същност на ирландска пастирка, обаче тази седмица избраният за президент остана странно мълчалив. Любопитни изказвания имаше и за вече приключилият, поне според българската страна, проект „Бургас - Александруполис". Според енергийния министър Трайков оттеглянето ни нямало изобщо да повлияе на преговорите за цената на газа, а според премиера Борисов Русия няма да получи „нито лев” за спрения проект. От руска страна обаче

обмислят да ни представят сметката,

щом приключат с калкулациите, а за разгрявка руското външно министерство включи България в доклада си за нарушаване на човешките права. Макар че тази седмица не направи изключение и ние си имахме достатъчно проблеми и проблясъци на съдебно-полицейска тема и без руското напомняне.

Автомобилните палежи продължиха, макар и извън София, а в столицата вече няма нито един задържан в ареста по тези случаи. Пускането и на третия обвинен доведе до поредните изблици на вътрешния министър, който заяви, че МВР работи не за присъди и обвинителен акт, а за доказателства, които да позволят задържаният да остане в ареста за един или за три дни. Не е лошо обаче вътрешният министър да чете от време на време законите, според които именно МВР, по указание на прокуратурата, събира доказателствата за процеса. На фона на тази законова неинформираност бледнеят както призивите на Цветанов прокурорите да ходят по срещи с пострадали, преди да произнесат присъда, така и обвивенията, че председателят на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов мрази МВР, затова освобождава обвиняемите за палежите. Както и определението

"безупречен и доблестен съдия"

за новоизбрания заместник министър на правосъдието Деница Петкова. За Цветанов не е важно, че заради нейно решение България е осъдена да плати глоба. Важно е, че заради нея несебърският наркобос Димитър Желязков – Митьо Очите, е получил мярка „задържане под стража”. Разбира се, от паметта на вътрешния министър услужливо са изпаднали подробностите – че със събраните доказателства след задържането му Желязков, който беше обвинен в ръководене на организирана престъпна група за търговия с наркотици в цялата държава, пране на пари и други подобни грехове, накрая излежа четири години и половина в затворническо общежитие. Но за Цветанов делото явно не започва, а завършва с мярката за неотклонение.

Докато тази седмица политиците обобщаваха годината, електоратът беше по-деен в изразяването на оценки. Недоволни от услугите на „Топлофикация” и мобилните оператори накачиха чучела на обесени хора по голям столичен булевард. Може би към акцията ще се присъединят и зелените след

правителството бързо, тихо и на тъмно промени

Закона за горите, така че ски писти, лифтове и влекове вече могат да се строят без промяна на предназначението на територията. Така беше отворена исканата вратичка за застрояване на Витоша, както и пътека за всички инвеститори, които вече ще имат основание да поискат същото и за своите проекти в защитени зони. Тази седмица стана ясно, че орисник на републиката за сезон 2011/2012 ще бъде здравният министър. Стефан Константинов ще бъде феята-кръстница за двете бебета, родени на границата между двете години. Състезанието няма да е много оспорвано – тази година са се родили по-малко бебета, а прогнозите за догодина също не са оптимистични.

Във Варна тази седмица ни зарадваха, че фалит на общината не се задава. Всъщност варненци научиха това от медиите, макар че бяха официално поканени на обществено обсъждане на бюджета, където можеха да попитат ако не за новия кредит от десет милиона лева, то поне за разпределението на парите за инфраструктура, според което и догодина ще имаме

много кръпки и почти никакви нови улици.

Но пък ще изпратим годината със скъп концерт на площада. Под зарята няма да ни е до това да се връщаме назад в 2011, която започна с медийните пожари, предизвикани от флашките със скандала „Ало, Ваньо” и завърши с пожарите по паркингите. Железничари и зърнопроизводители протестираха без ефект, не се забелязва отрезвяване в позицията за шистовия газ, нямаха последици и безкрайните скандални действия и изказвания на политиците ни. Убийството на две момчета в Катуница бързо изчезна в предизборните страсти. Самите избори преминаха под непрестанни съмнения за натиск и манипулации, под мантрата „купуването и продаването на гласове е престъпление”, но без уточнението, че първо трябва да те хванат, и завършиха с нерадостното обобщение на чуждите анализатори:

„Българите избраха още от същото”.

По света годината започна с верижната арабска пролет, завършила с пребития и застрелян Кадафи и с все по-отчетливо надигащ се ислямизъм. Премина през английските летни бунтове и завършва с акциите на „Окупирай Уолстрийт” и протестите по площадите в Москва и цяла Русия. Поне постиженията на тамошната Централна избирателна комисия ни карат да изпитваме почти облекчение от действията на нашата. Мечката заигра особено силно у съседите – Гърция изправи на ръба целия Европейски съюз и тези проблеми изобщо няма да останат в старата година. Ако има безспорно добра новина през 2011, тя е, че краят на света и този път не настъпи.

И тази Коледа църковният клир, облечен в злато, ни призоваваше на всички езици да не сме комерсиални, и на тази Нова година ще си пожелаем късмет, чудеса и ново начало. Между другото, проучванията показват, че за празниците в края на годината все повече дами /и не само/ предпочитат за подарък пластична операция. Вероятно това ни чака и нас през следващата година – пластика на проблемите, тук-там с неподходящ силикон и с надеждата, че ще издържи до следващите избори. Освен ако не решим да кажем „не” на предложението „още от същото”.