Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!

Димитър Кудоглу е роден на 21 август 1862 г. в с. Малко Габрово, Ксантийско. Първоначалното си образование получава в родното си село, после учи в гръцко училище на остров Хиос и продължава във Френския колеж в Цариград. Това е началото. Владеещ пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски) Димитър поема бизнеса на баща си – търговия с тютюн. Скоро седалището на фирмата в градчето Ксанти му отеснява и през 1903 г.  се заселва в големия център на тютюневата търговия – Дрезден, Германия.
  От този момент се проявава и “странността” на младия бизнесмен - не забравя земляците си.

С лични средства през 1908-1909 г. приспособява своя сграда в родното си село за  амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. Финансово подпомага бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открива в Пловдив 11 трапезарии за нуждаещите се. В тези години дава над 3 милиона лева на инвалиди, на домове за старци и сираци, на благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, на комисии и  комитети, на църкви, манастири, на студенти, ученици, на бедни и болни.

През 1920 г. неуморният Кудоглу внася в Българската академия на науките 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име, за награди или за да се издават литературни трудове.
  Големият му проект обаче в полето на милосърдието и дарителството е създадената на 1 декември 1926 г. фондация Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив.
Дарението се състои от четириетажна масивна сграда в центъра на Пловдив, струваща 5 милиона лева и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов” на стойност 15 милиона лева, като наема от 800 000 лв. се внася ежегодно за издръжка на Дома.

Министър-председателят Андрей Ляпчев внася в ХХІ Народно събрание специален законопроект за случая. Във встъпителните си думи той казва: “Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек … той в цялата си житейска дейност се е ръководил  преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”.

След третото четене, с указ № 797 на цар Борис ІІІ от 22 декември 1926 г. е утвърден законът за Дома. След пълното обзавеждане на сградата, след назначаването на лекарите, сестрите и другия персонал, на 8 октомври 1927 г. става освещаването и официалното му откриване. По изричното настояване на  Кудоглу то е трябвало да бъде съвсем скромно.

Пловдивчани обаче му придават такава сърдечност и тържественост, каквато рядко се е случвала в града. Речта си Димитър Кудоглу завършва с думите:“Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този Дом, който е Ваш, който е Дом на целия български народ. Добивам нови сили, за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!”.
 
За съжаление нищо от тези искрени пожелания не се сбъдва. Делото на живота му е затрито от чалга мегаломанията на соца – днешната безполезна сграда на Централна поща.