Автор на „Село Белащица – минало и настояще” е бившият военен, подп. Пейчо Пейчев, който на представянето на книжката каза: „Знам, че случайни неща няма, но написването на историята а едно село с вековна история причислявам към случайността”.

Село Белащица, община „Родопи”, област Пловдив вече има своята първа книжка, в която е направено опит да се събере известната и малко известната информация за неговата история, да се балансира с легендите и преденията.

Автор на „Село Белащица – минало и настояще” е бившият военен, подп. Пейчо Пейчев, който на представянето на книжката каза: „Знам, че случайни неща няма, но написването на историята а едно село с вековна история причислявам към случайността”. Роден в едно село край Бургас, по военни причини, вече 40 години живее и работи в Пловдив в поделения на ВВС на БА.

Според преданията селото е създадено от византийския военноначалник Никифор Ксифи след разгромяващата за Бълагиря битка при с. Ключ, край планината Беласица. Селото е известно още с християнският си манастир "Св. Георги", изграден по същото време, с вековния си и уникален за страната ни чинар, с това, че там е живял и написал едни от най-хубавите си песни Пенчо Славейков.  

В началото, по думите на Пейчев, е идеята за изграждането на паметник на загиналите белащинци във войните за освобождение и обединение на България. Покрай събирането на информация за героите идва и нитересът към истоирята. Събирането на историческите факти му отнема година и половина. Книгата е в две части – „миналото” и „настоящето” – до октомври 2011 г. В първата част вазимства от два опита за писане на история на селото - на Георги Апостолов, който през 1970 г. написва “Селищна монография“ и на д-р Рангел Динков, който през 1978 г. събира факти от миналото и много малко от настоящото на с. Белащица.
    

Пишех между 5 и 7 часа сутринта, а после, нарамил торбичка тръгвах от институция на институция, от човек на човек, каза при представянето на труда си. Изчита десетки книги на летописци, в които се споменава и селото, сред които на Николай Хайтов, Васил Дечев, Тодор Батков, д-р Запрян Русинов, на Георги Семерджиев. Дни наред прекарва в Археологическия и Историческия музей на Пловдив, Държавния архив, НБ „Иван Вазов“ и в читалище „Просвета“ в селото. Използва наличните архиви на кметството, като всички липси тапопълва със спомени на десетки жители на селото.     

На събитието присъстваха историците Рада Банялиева, Наташа Мухтарова, филоложката Елена Александрова, бивши кметове на селото, бивши военнослужещи, колеги на Пейчев, подкрепяли го морално през това време, 10-ки жители на селото. Последната страница Пейчев остава отворена, защото е наясно, че много от жителите на селото няма да са доволни – едни няма да прочетат нищо за рода си, други – не това, което искат. Ще продължим да пишем истоирята на Белащица, но всички заедно, каза авторът. Той очаква в най-скоро време да получи биографиите на големите родове, за да може след две години, когато Белащица ще чества 1000 години от създаването си да има един добър исторически труд.

Няколко от книжките ще бъдат предадени в читалището, а Елена Александрова предложи книжката да влезе в извънучебната програма на децата от училището в Белащица.