Историческото задкулисие мълви, че преди 134 години при освобождението на Филибето се случило малко нещо куриозно. В кучешкия студ на тогавашната януарска нощ капитан Бураго и драгуните му, яко почерпени с водка, се лутали насам-натам....

Историческото задкулисие мълви, че преди 134 години при освобождението на Филибето се случило малко нещо куриозно. В кучешкия студ на тогавашната януарска нощ капитан Бураго и драгуните му, яко почерпени с водка, се лутали насам-натам в прословутата маришка мъгла и като просветнало някакво населено място се юрнали да си допият на топло... За правоверните турци, които по верски причини не укусвали алкохол, този юруш им се видял като атака на цяла армия и търтили да бягат...Населеното място се оказало Пловдив, а съдбата му се променила коренно.
 
Тук трябва да отворим една историческа скоба за несправедливо пренебрегвания в часовете по история период от учредяването на Източна Румелия до Съединението. В този отрязък от десетина години метрополията Пловдив живее като в холивудски каубойски филм. Ето свидетелството на Симеон Радев /”Строителите на съвременна България”/ : “...Наместо турския вилает с привилегировано положение, който дипломацията бе кроила в Берлин, образувала се бе една фактически свободна държава с конституционен режим и българска национална физиономия.

Плодородието на почвата, естествената интелигентност на жителите, леките данъци предизвикаха един бърз подем на производството и на търговията...Политическият живот бе прост и идиличен. Пловдив господстваше над провинцията, а голямото Гешовско семейство господстваше над Пловдив. Гешовците бяха превърнали наистина държавата в семеен монопол. Никой не можеше в областта да достигне до високо положение, ако не е член на тази фамилия, или неин зет, или сват, или неин роднина до девети пояс. Това положение не се забелязваше в първите години след Освобождението, но по-сетне то почна да тежи на хората, толкоз повече, че Гешовците показваха спрямо населението безмерно високомерие и една доволно смешна претенция за аристократизъм...”
Колкото и странно да звучи днес, преди век и половина Пловдив наистина е бил едно от най-притегателните места за бизнес в Източна Европа. Либералната данъчна политика наложена още със създаването на мини-държавата Източна Румелия бързо я прърнали буквално в Швейцария на Балканите. От Италия, Белгия, Австро-Унгария, Полша, Чехия, Русия заприиждали хиляди мераклии да опитат късмета си под тепетатата.
  А ако в прословутата маришка мъгла Бураго и пияната му дружина не бяха нацелили Филибето? Отчаяният аскер на Сюлейман паша вече е почвал да пали града. Тогава и редовете по-горе нямаше да ги има.