Смъртта на един пушач

Архив Пловдив

23-01-2012, 12:03

Автор:

Емил Милев

Всичко от Автора

В дремливия следобед на лето 2084-то, Генерал-отецът от ордена на Митроционерите медитираше насред божия покой в двора на митроционерския храм

В дремливия следобед на лето 2084-то, Генерал-отецът от ордена на Митроционерите медитираше насред божия покой в двора на митроционерския храм, когато покоят на божието му просветление бе нарушен от детските гласове на две момчета от отряда на чадата-митроционери:

- Отче, отче, намерихме Пушач! Пуши на открито и омърсява пресветия божи въздух!

  Негово светейшество се прозина с досада. Детските фантазии нямаха край, ама длъжността му изискваше мъдрост:

- Пушач! На открито! Господ ще ви дари царството си, чада мои, за вашата старателност! Щом го знаете кой е, сега звънкам на братята от Екофашото да натрупат кладата с техните екобрикети...Възлюбените в Господа слуги на царството му ще се молят огънят да пречисти душата на грешника, а омърсеното от Сатаната да остане в пепелта...

  В този момент едно от момченцата се разплака. Генералът-отец пак се прозина  в съчувствена въздишка:

-  Не скърби, чадо, а се радвай на божията всемъдрост – той отнема, за да даде!

- Отче, ама този пушач ми е дядо! И ми разказваше приказки как едно време хората пушели свободно и даже спомена, че свободата е над Господа...

  Светейшеството се разсъни окончателно и в очите му заблестя обичайния особен блясък. Простря десница върху главата на момчето:

- Трижди проклет да е сатанаиловит раб, дето те е омърсил с тези лъжливи приказки! Грях! Голям грях! В името Господне повелявам ти да запалиш кладата! Това е свободата Господня! Я, каква мека кожа имаш! Искаш ли да те направя мой първи помощник?...Само на братята от екофашото няма да казваш нищо...