Мощите на Григорий Богослов се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция — църквата „Свети Георги“.

Православиетно почита днес Григорий Богослов или Григорий Назиански, християнски светец и един от отците на църквата, сподвижник на Василий Велики. Григорий е син на епископа на град Назианз, от 362 година е презвитер, от 372 година — епископ на град Сасим. Председателства Втория вселенски събор през 381 година. Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Исус Христос. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели. В своята теология Григорий защитава доктрината за Светата Троица, включвайки Исус Христос и Свети Дух. Той изтъква, че Исус не престава да е Бог, когато става човек, нито пък че губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа.

През 361 година Григорий се връща в Назиан и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник) и прекарва време в пустинята заедно с Василий в аскетизъм, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назиан. Василий по-късно го прави епископ на Сасим. През 378 година Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол, където предишният архиепископ е починал неотдавна. Григорий приема със съгласието на Василий.

По същото време има много ариани и аполинарии в града, срещу които скоро свиква Втори Вселенски събор през 381 година. През 379 година, в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлуват в църквата по време на литургия, раняват Григорий и убиват другия епископ.

Мощите на Григорий Богослов се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция — църквата „Свети Георги“.