Излишно е да се припомня азбучната истина, че и в спорта без история няма бъдеще

Пловдив има всякакви музеи, но музей на своята спортна слава няма. Единственият плах опит за нещо като сбирка беше доскоро в подземието на бившия партиен дом и то като по-скоро интериорна украса на заведението “Клуб на пловдивския спортист”. Казвам беше, защото от миналото лято на вратата виси тежък катинар.

Излишно е да се припомня азбучната истина, че и в спорта без история няма бъдеще. Една малка подробност – в шестте хилядолетия на града единственото чисто българско дело е спортната му история. А тя започва като неизследван феномен – веднага след Освобождението, доскорошните роби в едно с обновата на града си започват да основават спортни дружества. Запознатите с темата знаят, че това не е било парвенюшка подражателност на Европата, а вътрешна потребност за изява. Примерно – по време на балканските войни първите спортисти колоездачи са били мобилизирани като военни куриери-свържочници. Мнозина загиват, а оцелелите се връщат с ордени за храброст. От онова време до наши дни историята пловдивския спорт прелива от паметни върхове и имена.

Похвална е амбицията на новата ни управа да развива културния туризъм. Затова е излишно да задаваме азбучния въпрос – Какво би направил един европейски град, ако има толкова дълъг списък от олимпийски, световни и европейски шампиони и медалисти в поне десетина вида спорт?

 Следват продължения. ..