Мръсните боксерки говорят

Архив Пловдив

30-01-2012, 12:55

Автор:

Ирена Лазарова

Всичко от Автора

Приказка за Динчо Адамoв

Неделя сутрин Динчо Адамов се събуди в общежитието на „Чайките” с невероятен махмурлук. Погледна встрани, но на продъненото русенско легло нямаше никой друг, освен него. Погледна на юг от пъпа си - да - и тази нощ не му беше излезнал късмета и достойнството му изглеждаше сърдито. Промърмори някаква псувня и стана. Изпусна няколко газа, почеса се първо между краката, после по задника и се запъти към банята. Хлебарките вече не му правеха впечатление, нито противния аромат на цигари и алкохолни изпарения. "Няма да провитрявам, многу йе студено" - каза той и подритна мръсните чорапи, толкова мръсни, че вече ясно личеше кой е за левия крак, кой е за десния.

Влез
е в банята - мухлясала и тясна, със зелени плочки, плесенясали във фугите. Пусна водата - естествено бяха спрели топлата, оригна се, а ехото се чу чак на първия етаж. Нищо, тъкмо ще изтрезнее по-бързо...

Динчо Адамов, родом от Долно Черковище - Хасковско, беше кръстен на дядо си Динко, защото в противен случай щеше да бъде лишен от наследство - кравата Чашка и стадото безименни овце, щяха да идат при братовчедка му Диана, а той щеше да остане низвергнат завинаги. Но майка му се оказала разумна народна жена и се вслушала в, и без това неизбежния, ултиматум. И благодарение на това, че след настъпването на новия капитализъм Адамови се оказали подготвени. Продали Чашка и овцете и купили на Динча златен ланец за абитуриентския бал и червен Голф 3-ка - да си има самочувствие.

Не след дълго късметът се усмихнал и Динчо станал студент по "социални дейности"
 в ПУ. Вярно с малко рушвет и вярно - с 4 не взети изпита още от първи курс, но все пак студент и все пак с "висшо". Пловдив страшно промени Динчо - в добрия смисъл. Започна да се къпе поне 3 пъти в седмицата, сложи си обица на ухото, оскуба си веждите и най-важното - направи си татуировка на дясната ръка с китайски йероглифи. Какво означаваха - не знаеше, веднъж беше спестил пари от ядене, не беше зареждал Голфа от няколко дни, беше се повозил в рейса гратис и така икономиса за една татуировка. Помисли, помисли..какъв надпис би му подхождал най-много. Да си напише "готин" няма смисъл, то се виждаше, че е готин...мъдри мисли не знаеше, тигрите и драконите му се виждаха много кичозни. Да си сложи кръст - не беше много набожен, любима още си нямаше...и тъкмо когато надеждата се беше изпарила от празната глава, Динчо получи прозрение! Китайски надпис, това ще е! "Ни можи да съм газарчи без татуировка" - каза той в студиото и добави - "Искам нещо китайско - там да има" и понеже татуировчикът не беше подготвен за "нещо китайско" взе някакво опътване на китайски и преписа върху Динчовата кожа най-лесните знаци.

Динчо вече беше нов човек! Ей ся...ей ся...щеше да ги разбие всички, ей такова! Щеше да мине през 
пазарчето в „Тракия”, щеше да си купи блуза надпис "Sex instructor", щеше да си обуе вталените дънки с камъни и капси, щеше да сложи един чорап в гащите и .... щеше да е най-големият в "Secrets". Как се беше вдъхновил Динча, как се беше "инспирирал"...в живота винаги има провали, замисли се той...но нали това е животът - понякога печелиш, понякога губиш...и поклати глава - вместо "социални дейности" трябваше да запише "философия". Но нищо имаше време, можеше да запише и 2-ро "висшо".

22.45 ч. Динчо се беше издокарал - дънки, "секс инструктора", и остри лачени обувки...дори си беше сложил парфюм - "BVLGARI AQUA" - закупен от един амбулантен циганин на спирката на 
99. "Ша ва къртя ееейй...ша ви газя! - каза той поглеждайки се в стъклата на една витрина. Изплю се мазно, смръкна останалата част от секрета и закрачи възбудено към бара.

А  
Secrets” се пръскаше по шевовете...то не бяха руси треси, "вафлички" и преси, мигли, нокти и леопардови щампи...целулит се показваше през мрежестия чорапогащник... Момичетата нямаха врат - от главата надолу следваха гърди, пълноводно преливащи от сутиена. "Вайвайвай....глей, глей кво става тука...глееееей!!!" - извика Динчо и поръча "Black ram" с повечко салфетки, за да може да ги хвърли в най-сюблимния момент. В него миг се чу силен бас...после малко пауза... "this is the remix" ... и.... "Милионеpчеееееееее...ни са подигравай...ти...давай...давай....бръкни по-дълбокоооо...имаш пари...ти си паралия..." Лелеле тая песен беше писана за Динчо, леле .... той си представи как набързо е забогатял и харчи без да мисли..."Хайде бе играчо, номер 1 си ти!". И Динчо намести чорапа в боксерките, ръцете горе...изщрака с пръсти и скъса няколко салфетки върху изрусените диви на съседната маса, щипна едната по задника, както му е редът, дръпна я настрани и прошепна нежно:
- Шшшш....мноу си яка ма!
- Мирсиии - отвърна мацката...
- Ти студентка ли си, маааа?
- Дааа...
- И кво учиш?
- Ми..руски.
Динчо само изглеждаше простак. Дълбоко в себе си беше много интелигентен и любознателен. Редовно се ровеше из интернета за информация. От учебниците не можеше да учи, но от филмите колко езици беше научил! Особено от порното!
- Сделай на меня един фафлек! - каза той отчетливо и се усмихна мазно.
- Имаш ли кола? - отвърна мацката
- Охооо...и то ква! - каза гордо Динчо и поведе новата си изгора навън.

Ей ся как щеше да я впечатли, чисто новият му Голф втора употреба,лъснат, бръснат ... с хасковска регистрация. Беше изпрал и стелките, а ароматизатора беше мускус - афродизиак! ...И точно когато се сети за чорапа в гащите изникна по-голям проблем:
- Ауууу...кво е тва бе? Тва ли ти е колата? Олееее ти, човек, нормален ли си? Аз да не съм няква такава в Голф не се качвам? Ауеее...сельо, ай сиктир!

Ярост и тъга обзеха сърцето на Динчо, мъжкото му достойнство беше наранено! Ръцете му се свиха в юмруци, челото му се изпоти и както си беше пийнал реши да си отмъсти! Влезе в бара и взе да руши! Столове, бутилки чаши - всичко, което му падне! Започна да псува - живота, държавата, капитализма, милионерите и най-вече жените! Тези мръсни пачаври, които ще се продадат за един джип! Ах...мръсници, всички искат пари, всички искат апартаменти, молове, подаръци...дрехи! "Боклуци! Дебел портфейл да видите и ви светкат очичките, Х 6-ца да видите и се накокошинвате!"

- Жентълмен ли! Кат взема тоягата всички ще ви помеля! Кои сте вие да ми отказвате, всички жени сте еднакви! - крещеше в истерия Динчо, докато охраната го изкарваше навън.

Той пробва да удари мутрата в лицето, да покаже, че има достойнство, но вместо това залитна и падна и от тогава злите езици казват, че нещо не е добре.

Динчо Адамов се събуди с невероятен махмурлук. Погледна на юг от пъпа си - пак простата. Стана, почеса се и се отправи към банята. После седна и зачете, за четвърти път, вчерашния вестник. 2012 беше минала, но краят на света така и не дойде. Бойко Борисов вече се беше пенсионирал, но Динчо още пазеше предизборната му картичка с надслов "Аз гарантирам". "Този капитализъм, тоя див капитализъм , дето ограби хората!" - промърмори той, плю на палеца си и замаза снимката на поредния депутат с големи обещания. "Ето пак..пак увеличават градския транспорт...ни ги е срам! Ей тва..ей тва са - главата му шапка иска, задникът му гащи няма...измъчиха народа!" Динчо нави десния си ръкав и видя спомена от младостта - погледна към балкона на мухлясалия си апартамент в 
ЖК Тракия - виждаше се красив МОЛ. И на фона на лъскавите витрини и реклами за намаление гордо се отразяваше терасата на Динчо и скромното му пране. Мръсните боксерки се вееха от вятъра на промяната, която не му донесе нищо ново. Новото време беше забравило да изпере петната на стария синдром. Важното е да си тарикат...помисли си Динчо...изправи се и взе найлоновата торба с отпадъци. Излезe на терасата и хвърли боклука върху колата на излизащите от МОЛ-а блондинки.
- Ахаха... - провикна се Динчо през беззъбата си уста - ама в моя голф едно време не искахте да се качите?
И след като изцапа чисто новата кола на моладжийките, Динчо се почувства по-добре! "По-добре късно от колкото никога и колкото по-късно, толкова по-мръсно." Все пак Динчо не искаше да е добре, той искаше другите да са зле..



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен