Защото това е начало, началото на възраждащия се бог, на новото коляно, а новото вино е част от неговата плът...Имало е времена, когато предците ни са вярвали в това.
    

През 248 г. по времето на император Деций Траян в малоазийската област Фригия /една от прародините на лозарството/ бил посечен един младеж на име Трифон заради верността му към христовата вяра. 

“Свети Трифон бил прост лозар, който зарязвал пръчките на една от лозите си, когато покрай него минала сестра му Света Богородица с малкия Иисус на ръце. Тя отивала на 40-тия ден от раждането да си чете молитва в църквата. Трифон й се присмял, че има незаконно дете. За да го накаже Богородица отишла в село при жена му и съобщила, че той си е отрязъл носа. Изплашена Трифоница грабнала кърпи, пепел, сажди, мас и отишла на лозето, за да превърже мъжа си, но го намерила здрав. След като му разказала защо е дошла, Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва пръчката - не отгоре надолу, а обратно - отдолу нагоре. При извършването на този жест, той наистина си отрязал носа...” 

Този митологичен буламач, регистриран от етнолозите по нашите земи, показва  несръчната, но твърдоглава традиция на църквата да се бута където не й е мястото в древния календар на предците ни. Естествено, че става въпрос за началото на мистериите свързани с тракийския бог на природата Дионисий и неслучайно във времето, когато се раждат вълчетата...Още в праисторията лозата е била символ на “дървото на живота”. Старите българи са наричали разклоненията й “колена” /от космическия кръг – коло/ т.е. “началото на род”. В древен Египет вярвали, че тяхната богиня Исида е забременяла след ядене на грозде /от космическата лоза/ и родила Хор, слънчевото дете, дарител на плодородие, олицетворяван от сокола. Затова е и празник на соколарите, въпреки, че такива вече няма. Празник е и на кръчмарите, а такива се намират и то в изобилие.  

Мистерията със зарязването на лозята е била изцяло мъжки празник. Мъжът в този момент се доближавал до божественото – той определя “колената”, поема отговорността за плодородието т.е. за живота и смъртта. Затова в предишни времена са се устройвали по лозята чисто мъжки сборове, на които се е избирал цар на лозята /Дионисий/ и естествено всичко е било придружено с много изпито вино и последващи сексуални подвизи.

Защото това е начало, началото на възраждащия се бог, на новото коляно, а новото вино е част от неговата плът...Имало е времена, когато предците ни са вярвали в това.