"Никога не е късно да станеш за резил"

Февруарска вечер. Студ, безцеремонно, проникващ между дрехите, между порите на кожата, между мислите...стигащ до онова мухлясало пространство в съзнанието, което и без това има нужда от проветрение. Вечер е, а Витоша не е ни загадъчна, ни нежна. Витоша едва се вижда от многоетажните панелки, пулсиращи със сърцето на младото поколение. Улиците се задушават от разложени студентски закуски, фасове и използвани презервативи. Смрад. А небето сивее почти оловно сиво, пигментирало от столичния смок и от снощните никотинови изпарения.

В прожекторите на булевардните лампи се разкрива той – Студентски град. Град, на който и Вегас може да завиди, град-безсънен, град-изнасилен и изхвърлен в периферията на София. Град, който приютява студентите от столичните университети, деца заболели от синдрома на „дивото животно в клетка”. Души, уморили се да играят ролята на примерни ученици, непорочни дъщери и изпълнителни синчета, умори ли се от авторитарното поведение на своите родители, забрани, вечерен час, морал...край на откраднатите фасове и на слепените страници от порното, скрито между кандидат-студентските теми, край на симулираната невинност, край на данъка „какво ще кажат хората”... Студентски град обръсна девствения мустак и на най-големия задръстеняк и купи тест за бременност на най-заклетата девственица. Пред младото поколение се разкрива една нова ера, свобода, лишена от провинциалните предразсъдъци...свобода, от която всеки иска да пие до припадък... Да бяха паднали само дрехите, задръжките щяха да минат между другото... Задръжките, които 20 години са отлежавали в едно подтискано и комплексирано тяло, сега чупят катинарите и отварят съзнанието си за необузданата си агресия, бият се, пият, друсат...и разреждат емоциите си с чиста проба деградация.

Студентски град е само за ценители. Той показва обезобразената истина и деградиралата надежда за някакво фалшиво спасение. Не лъже и не затулва изкристализиралите пороци на едно болно поколение. Напротив. Това го прави лицемерното общество, това го правят медиите, които се сещат за тази райска бездна, само когато закъсат за репортажи. Напудрена деградация. Път без изход, а родителите цъкат пред телевизорите, надявайки се „Бог да пази децата в София от такива измекяри”. Студентски град е за широко скроените. Някои обладава грубо и захвърля в канавките на живота. Други превръща в истински романтици и разкрива пред тях любовта, която не са могли да открият докато са гледали "Листопад" или докато са вадили арпаджик например. Дали всички имат очи за опасния чар на Студентски град? Дали всички могат да мислят "правилно"?

Коридорът в семейното общежитие натрапчиво ухае на старо олио. Миризмата е силна, колкото сладникавия ароматизатор в магазин за китайски дрехи. Някой прави първи стъпки в готвенето. А друг някой използва отсъствието на съквартиранта. Русенски легла. Скърцат пружини. Скърцат и архаичните асансьори, надраскани от незнайни творци, изпотрошени от безпаметни алкохолици...а лампата ту примигва, ту едва-едва мъждука. Чудесен декор да се самоубиеш физически, да учиш за изпит или да се унищожиш духовно - с водка „Флирт”, търсейки смисъл в безсмислието ... гениалния сюжет на картината бялото платно с точка по средата...

Умирай трудно в петък вечер. Чудовищен тътен мачка врящия в тялото алкохол. Дрогирани тела размахват ръце, движат се конвулсно, изгубили всякаква представа за време и пространство. Очите парят от цигарените изпарения, а носът е привикнал към миризмата на пот. Страст се сипе на кристали. Сипят се и белите прашинки по масичките в тоалетните. Понякога суетата е тежък товар - като си решил да изригнеш - раздай се докрай, пък да видим до кога хранопроводът ще може да спира бълбукащата лава в стомаха ти... Едва полунощ, а тълпата тепърва приижда. Бута се, плюе, кълне... Настъпват люде, копнеещи за социално признание. Ореол на любов, живот и секс се е издигнал над „Mega Dance Center”. Комплекси, облечени в скъпи дрехи, „Лексуси” с газови уредби, женски инстинкти, формирани по време на копаенето на домати, търсят животински поглед и неприлична покана.

Сексуална анорексия. Погледи забити като телбод в 20-годишните задници на сервитьорките, в евтиния силиконов бюст на танцьорките – подарък за абитуриентския бал. А тя не беше яла от 3 дни и сега дънките и бяха „леко широки”, макар бюстът и да беше понамалял. „Не може да имаш и двете” – помисли си преди да излезе, втълпявайки си, че е избрала по-малкото зло. Не знаеше какво прави тук, съквартирантките я изнудиха...пък знае ли се, може да срещне „нещо”. Поогледа се...селяни. На какво се надяваше изобщо? Един дол дренки, говеда, свине, без обноски...нещастници! Заради празния стомах, алкохолът я хвана по-бързо. Когато не беше много пияна беше забавна и до колкото може възпитана...но когато беше доволно наквасена я избиваха философски пориви. „Никой не си заслужава, никой!!! Защо да се мъча с диети, защо да се поддържам и да изглеждам добре? Накрая пак ще срещна поредната арогантна свиня, която безцеремонно ще чака да му платя сметката, ще иска да се преместя у тях за да ми смърди на пот и да му слугувам. Ако не е свиня ще е мухльо със скубани вежди и епилирани крака, който не знае какво иска...Няма такъв, за който да си струва, няма..!!!. Момченцата са бедни, невъзпитан и първични селяндури, еволюирали в мъже там някъде, между полите на майките си и чашата с ракия на баща си на фона на дъртата чалгия. И тея мръсни диваци гледат на жените като интимно-битова добавка на безсмисления си делник. В това метросексуално общество не съм длъжна нито да мога да готвя, нито да пера чорапи.” – помисли си тя, изпи водката си на екс и понечи да стане. Искаше да си тръгне, но вместо това се строполи на земята. Никой не забеляза, дори съквартирантките и...те хващаха срамни болести на някое тъмно сепаре или зачеваха студентските си бебета в тоалетната...

Охраната я изведе навън почти с шутове. И на него му беше писнало, завалията. Всяка вечер едно и също му е пред очите...втръснало му беше от „паднали ангели”. Аман! А тя се съвзе малко...повървя, но не стигна далеч. Подпря се на близкото дърво и вдиша дълбоко. Около нея беше пусто. Само едно улично софийско куче я гледаше втренчено. Бълхи! А беше алергична на всичкото отгоре! Искаше и се да умре. Главата и тежеше неистово, повече от всичко искаше да се довлачи до леглото си...или поне до тоалетна. Да се опита да заспи, докато онази болка в тила изчезне...докато всеки спомен от нощта се изпари завинаги. Коя е тя? Има много анонимни като нея...

В Студенстки град може и да е спокойно. Може да си стоиш в стаята и да учиш, нали това ти е работата? Той спести пари като излизаше само за лекции и се хранеше в студентския стол. Успя да спести и за ганджа. Пафкаше си философски на терасата, а онази сган отвън нека умира! Нека се излагат смешните копелета и мазните баници! Пуши, пуши, пуши...казват...било полезно. А ако спестиш още малко - блъскай във фитнеса. В мъжкия фитнес „Гея”. Дърпай шалтера, майната на всичко! За какво ти е тази диплома? Нали накрая пак ще си безработен, а ще трябва да плащаш и сметки. Възползвай се сега на безплатното парно, топла вода и секс. За да забогатееш не ти трябва диплома. Не ти трябва дори мозък...просто късмет...мамка му, просто шибан късмет.

Мозъци в буркани, прилежно подредени до Царската туршия и ланските кисели краставички. А академичното поколение се раздава наблизо, хвърля салфетки и щрака с пръсти...един живот живеем! Ерудити? ...Къде ти...бъдеще? Къде ти...Идеите се раждат с хендсфри или с „копи-пейст” от „Гуглето”... Студентски град - безкрайната агресия на едно изчезнало поколение... Нищо, има достатъчно картофени ниви за обработване.