Метросексуална деградация

Архив Пловдив

02-02-2012, 17:00

Автор:

Ирена Лазарова

Всичко от Автора

Стига! Винаги съм чакала принцът на бял кон, а той дойде на пони..с розова блузка и чупка в ханша.

Началото – всичко започва със звук от металната пинцета, с която извадих последния ти косъм мъжественост. Ти вече беше свикнал да ти скубят веждите, а аз да гледам теб и всичките ти себеподобни по улиците. Чудя се как се стигна до тук? Как всички мъже се извратиха, изродиха и станаха някакви жалки подобия на полу-мъж, полу-жена. Метросексуалност..или ако трябва да се изразявам без цензура – педерастщина.

А привидно всичко е наред, ние сме редови, по клише и образец, шаблон, развален еталон в лъскава опаковка. А какво е в теб? Вечер, когато оставаш сам с мислите си и оставяш илюзорното си щастие да спи, уморено от дневно-нощните преструвки, тогава, когато си истински, какво виждаш? Дните ни се изплъзват, сменят се с вечери, после пак дни, пак вечери, седмици, месеци, години. Тровим телата си, тровим душите си, служейки с тъпа, но завидна преданост на едно общество, което със същата тъпа, но завидна преданост и упоритост работи в името на нашата неудовлетвореност, болест, сложност, сивота. „Метро” общество. 

Ти...доволен ли си от себе си? По-харесван ли си? Вписваш ли се в уродливата мода? А вътре в теб как е? Станал ли си по-чувствителен? По-глезен? По-женствен? Удобно ли ти е да си двойствен и да сменяш пола си спрямо обстоятелствата? 

Можеш ли да поемеш отговорност? Можеш ли да кажеш и да изпълниш обещаното? Мога ли да разчитам на теб за важните неща, да ти вярвам? Не. Ще започнеш да мрънкаш, ще правиш женски номера и ще се разсърдиш когато ти кажа, че за нищо не ставаш. И наистина по-голямата част за нищо не стават. Сега чакат ние да им отваряме вратата, да им отстъпваме място, да им плащаме сметките или да ги утешаваме докато плачат. Да им казваме, че всъщност са прекрасни и не са дебели, че фитнесът и всички добавки, които приемат им се отразяват добре..да..”мило”, прекрасен си, само, че не си мъж, а мекотело.

И не вярвам на нито една твоя дума, не ми обещавай...предварително съм се настроила, че няма да изпълниш думите си..и все пак винаги тая една надежда...но тя умира след като те видя да се снимаш полугол в огледалото на банята...с онази нелепа физиономия и самодоволна усмивка... Не, не се сърдя, дори не съм разочарована, защото не съм очаквала нещо по-различно. Притеснена съм..и не за теб а за себе си. За това, че нямам избор и става все по-трудно. И не ми казвай, че не си такъв, че си по-различен – наслушала съм се на фалшивите ти истории. Омръзна ми от сладникавия ти парфюм и ягодовия балсам за устни. От лигавото ти поведение и перманентна импотентност.

Стига! Винаги съм чакала принцът на бял кон, а той дойде на пони..с розова блузка и чупка в ханша.