Тази седмица имаше и хубави, и лоши новини.

Дългосрочно най-лошата е, че държавата ни вече се е подписала под договор, който чудесно се характеризира с позабравената българска дума „мракобесен”. А хубавата – че „сигурно” не сме най-бедните в Европа. Поне в представите на министър председателя си.

От все по-забавните стенограми на Министерския съвет тази седмица научихме, че „ако дадем реалните резултати, сигурно няма да сме най-бедни в Европа”. Кои са реалните резултати, кой ни е давал нереалните досега и как това променя

размера на дупките по джобовете ни –

премиерът не е споделил, а и никой от министрите му не е попитал. Няма и уточнения по репликата „Много хора направихме богати”. Може би защото всички знаят имената на хората. Затова пък Евростат точно тази седмица много невъзпитано публикува годишното си проучване за стандарта на покупателната сила, при което цените в отделните държави се сравняват след премахване на разликите, породени от различното ниво на брутния вътрешен продукт. И според това проучване, независимо от твърденията на държавата и на енергийния монопол, точно половината европейци плащат по-малко от нас за ток. А природният газ е най-скъп точно в България.

Още по-нагоре се качиха през седмицата и цените на дизела и бензина. Обяснението – поскъпването на световните борси. С риск от повторение обаче ще препиша сметките от миналата седмица – преди четири години барел петрол беше 150 долара, а дизелът у нас – 2.62. Тази седмица барелът петрол поскъпна от 110 на 115 долара, а дизелът у нас стигна 2.68.

Аргументите за българското богатство

на нашия премиер обаче са по-простички от сметките през барел петрол. Пред министрите той изтъква какво голямо имане е настанало по нашите земи – всички имат къщи с нова дограма, карат нови коли втора ръка и са си изхвърлили хладилниците „Мраз”. Така поне е направил премиерът според собствените му признания, докато част от българите май още имат сантиментална /и финансова/ привързаност към „Мраз” и роднините му. А друго проучаване в рамките на Евросъюза тази седмица показа, че България така и не успява да догони в развитието си останалите държави от зоната. Не това обаче е вълнувало министрите на последното им заседание. Ако се вярва на стенограмата, вицепремиерът Дянков е много повече озадачен от „аномалията” българите все още да разполагат с пари в банките. И съответно – основната му грижа е да накара

населението да извади парите,

за „да можем да работим с този доста голям ресурс". А обяснението на премиера за „аномалията” е достойно за учебник. Според него българският народ най-безсрамно се е възползвал от властовия порив към магистрално строителство, взел е парите за отчуждените си имоти, сложил ги е в банка, където „лихвите са големи” и сега само ходи до гишето в края на месеца и си живее от „лихварството”. „В началото на кризата това е сигурност, в края на кризата това вече е мързел”, недоволства премиерът, който обаче има стратегия за прекратяване на този мързелив и блажен живот – „трябва да се убедят хората да си направят енергийно ефективни жилища”. Първата стъпка е подходящи агенти с подходящи брошурки да тръгнат по фризьорските и козметични салони, където българките–рентиерки си прекарват деня, и да втълпят на „всяка домакиня” колко по-добре ще е да си даде парите за саниране на панелките. Тук фирмите за саниране и банките, които ще обслужват енергоспестяващите заеми, трябва да отидат,

да целунат ръка и да направят съответния подарък,

защото цялото изказване си е чист пи ар на идеята да се вземат на безценица колкото може повече от жилищата на българите, като бъдат доброзорно набутани собствениците им в заеми за саниране и други есктри, вече обещани на правилните хора. Ден след премиерските наставления по темата от думите на новия президент стана ясно, че най-вероятният победител за отпускане на кредити за саниране по програма “Регионално развитие” ще бъде Корпоративна търговска банка. Ясно стана и друго – макар че едно време Плевнелиев говореше за безлихвени заеми за санирането, а наследничката му Попова – за нисколихвени, сега вече лихвата е 7 – 8 на сто. Колкото до лентяйстващите български рентиери, те, според премиера, създават и друг проблем – погубили са инициативността за развитие на предприемачеството. Изходът е да се създаде „нова мода”, в която рентиерите да инвестират. Няма да е лошо в новата модна линия правителството да се включи с

реално намаляване на бюрокрацията

и разрешителните и лицензионни режими, както и с навременното изплащане на държавните задължения. Тогава „рентиерите” няма да реагират така лошо на новината, че Симеон Дянков наистина не е раздавал коледни бонуси. Но пък е раздал коледни премии. Големите световни корпорации също май започнаха да си получават поръчаните още през 2006-та големи коледни подаръци. Тайно и надалеч – в Япония, представители на 22 държави подписаха АСТА. Сигурно са ви побили тръпки на онези кадри в „Матрицата” - с безкрайните полета човешки хранителен материал. Ако е било така, то в момента би трябвало да ви втриса. Защото ако Матрицата на братя Уашовски отглеждаше човешко месо като хранителна среда, корпоративната Матрица в момента иска ние да продължим да се отглеждаме сами, да заработваме достатъчно и

да плащаме, за да ни казват те какво да мислим

Защото след подписите в Токио светът на Оруел и Кафка, на Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън – с абсурдността, тоталния контрол, всемогъщите корпорации, присвоената от тях виртуална среда и технологичните обвързаности вече е една крачка по-близо. България също е подписала споразумението. Ние го научихме, защото все още има свободен достъп до информация. Иначе нямаше да разберем каква са я вършили зад гърба ни чак в Япония, докато не дойдеше ред да платим сметката. Сега, ако сметката не ни харесва, можем да настояваме за промяна. Поляците вече вкараха АСТА във фризера с масовите си протести. Защото в Токио сложиха основите на тотално ограничаване на световната мрежа, ликвидиране на възможностите за свободно споделяне,

унищожаване на малките играчи

в производството и на стоки, и на идеи, и на информация. След японската среща докладчикът по законопроекта в Европарламента Кадер Ариф подаде оставка, като така протестира, че зад гърба му, и зад гърба на обикновените европейци, част от елита се опитва да наложи волята си. "ACTA e по-опасна от SOPA", сподели американския опит конгресменът републиканец Даръл Иса. "Казват, че този договор няма да променя вече съществуващи закони. Но веднъж приведен в действие, той създава цяла нова система за контрол върху изпълнението, а от друга страна вързва ръцете на Конгреса да го отмени", каза Иса на срещата на богатите в Давос. У нас внушенията са други. Министър Трайков, отговорен и за този акт, побърза да обясни, че „го посъветвали да даде зелена светлина за подписването”, но ако са го подвели – щяло да има наказани. Което обаче
няма да изиграе ролята на гумичка за българския подпис.

Според Трайков нямало и нужда от оттегляне на подписа, защото, според посъветвалите го, разпоредбите на АСТА „ще доведат до незначителна или никаква корекция на законодателството ни”, „подписът на българския посланик в Япония е под условие” и изобщо – „ако споразумението не бъде ратифицирано от Народното събрание, то тогава все едно то не е подписвано”. Което не е точно така – споразумението предвижда то да има водеща роля пред съответните конституции, а държавите да не могат да гласуват собствени закони, като определенията за „кражба” и „интелектуална собственост” в него са твърде неясни, но обширни. Ясно е друго – корпорациите, които платиха лобирането на АСТА, ще спечелят много власт, ако го прокарат. И докато шефът на сектор "Компютърни престъпления" Явор Колев нарича притесненията ни "абсолютно” неоснователни и предварително обвинява протестиращите, че са купени от „големите телекомуникационни компании”, юристи вече започнаха да четат достъпните части от АСТА и да „превеждат” терминологията. „Преводът” е

като настолната книга на Големия брат 

Корпорациите, които притежават "интелектуалните права", ще имат правото да погазват законите за свобода на словото, неприкосновеност на личната информация и другите основни наши граждански права, за да защитят своите. При нарушаването на "интелектуалните права" солидарна отговорност носят интернет доставчиците и потребителите, като наказанията стигат до ефективна присъда „затвор”. За да се запазят "интелектуалните права", на следене подлежат всички; презумпцията за невинност не важи; клиентът вече е виновен до доказване на противното.

Доказването е грижа на потребителя, докато корпорациите имат правото да поискат и да наложат наказание без да предявят доказателства. Санкциите се договарят извън съда, обжалване не се предвижда. Обезщетението се изчислява по формула, която включва максималните според корпорацията преки и непреки щети, които тя е понесла от действията на потребителя. Извън закона ще бъдат поставени самото съществуване на софтуер за защита на данни, генеричните продукти и всяка творба, в която има и минимален фрагмент, поставен под защитата на корпоративни "интелектуални права". Ако ви е  любопитно как изглежда такова общество, 

отделете една вечер, за да почетете киберпънк

Докато юристите тълкуват АСТА, тези, които вече са чели достатъчно Кафка, Оруел, Уилям Гибсън, Нийл Стивънсън или Сергей Лукяненко, се подготвят за протеста на 11 февруари. Вероятно не са забелязали, че един вестник у нас бравурно обяви: „Борисов спаси интернет от договора АКТА”. Подробностите обаче са като при оная работа с компотите и компютрите. Част от IT сектора, разтревожен главно от размера на инвестициите, които ще трябва да направи за проследяваща техника и технологии, успя да изтръгне "джентълменско" споразумение и премиерския автограф под собственоръчно написан текст, че споразумението ACTA ще бъде ратифицирано у нас „с резерви”. Подобна юридическа формулировка обаче не съществува в правния мир, особено що се отнася до едно вече подписано международно споразумение. А и за да проработи джентълменското споразумение, и двете страни трябва да са джентълмени. Или поне едната, за да разбере кога точно трябва

да спре да се държи джентълменски

с другата. И да повторим – онлайн общностите вече активно събират подписки срещу АСТА, а на 11 февруари европейците, които не искат да живеят с Големия брат, ще излязат да протестират. Обмислете възможността, защото по смисъла на АСТА ние всички вече сме престъпници – ако корпорациите решат да приложат споразумението така, както е съчинено, може да се окаже, че на затвор подлежат и майките, които вечер пеят на децата си „Зайченцето бяло” и им четат Андерсен. И никакви джентълменски споразумения няма да ги спасят. А и преди държавата да ни размаха пръст и копие от АКТА, за да брани правата на корпорациите и купените от тях "интелектуални права", редно е да ни осигури среда, в която изкарваме достатъчно с труда си, за да си купим музика, филми и книги, да зареди библиотеките с нови четива, да върне кината и да съживи читалищата, защото сега торентите се оказват

единственият „прозорец към света”

за хилядите българи, които живеят далеч от големия град. За същото трябва да се замислят и онези посреднически и търговски организации, които бързо застанаха зад етикета „творчески съюзи” и поставиха на правителството срок да ратифицира АСТА до първи март. Иначе, освен спасяването на интернет, и друг нашенски сценарий тази седмица беше свързан с обогатяването на политическия фолклор за Юнака. „Борисов е спасил дете от сигурна смърт”, научихме тия дни. Спасеният е 13-годишният Таньо, докаран за спешна трансплантация от Гърция, след като премиерът разпореди полет на правителствения самолет и за пореден път си поигра на Господ. Крайно цинично и за нуждите на рекламата току що трансплантираното дете с потисната имунна система беше изкарано за снимки в най-грипавото време и трябваше да се усмихва, докато премиерът–спасител покашляше над него. Какво ли са си мислели онези, които не са се сетили да ангажират премиера,

преди децата им да умрат

поради състоянието на здравеопазването и логиката на чиновниците, ръководени от същия премиер? Принос към историята имаше тази седмица и спецсъдът-който-не-бива-да-се-назовава-„Антимафия”. Той успя да реши цели две дела. Едното – за имотни измами, завърши със споразумение, а второто, заради което подсъдимият Светлин Пенев беше транспортиран от Варна до София и обратно, беше за притежаваните от него 0.54 г. /нула цяло петдесет и четири грама/ наркотични вещества на стойност 3.24 лв. /три лева и двайсет и четири стотинки/. Вместо да коментира това, спецсъдът-който-не-бива-да-се-назовава-„Антимафия”, разпрати до медиите официално искане винаги и навсякъде да бъде наричан само „Специализиран наказателен съд”, а също - печатните и електронни медии при поискване да му предоставят "за съгласуване" статиите си, преди да бъдат публикувани. От изумление или от неверие, че е възможно

спецсъдът-който-не-бива-да-се-назовава-„Антимафия”

да стигне чак дотук, медиите дори не реагираха особено бурно. Шефът Георги Ушев пък побърза да се извини, като прехвърли вината върху липсата на пресаташе и безхаберието на служителката, натоварена да върши тази работа. Извинението само потвърди, че част от институциите у нас не са разбрали, че пресаташе не означава „още едно момиче, което да носи кафе”. Доказателства, че чалгата отдавна не е само музикален жанр, дадоха и двама мъже, които би трябвало да са символи на авторитета. Тази седмица Соломон Паси се оплака, че Никола Филчев го изнудвал, след като Филчев разказа как нарушил закона, за да спаси хванатия в издънка Паси. Лицата Паси и Филчев си размениха обвинения, в които намесиха

мутри, проститутки и изнудване.

И вероятно щеше да е смешно, ако репликите не прехвърчаха между бившия външен министър на Републиката и бившия главен прокурор на Републиката. Отличник на седмицата, поне според социологията, е новият президент. Росен Плевнелиев е пръв по рейтинг, може би защото не реагира, дори когато премиерът се държи с него като фелдфебел. А може би защото има съпруга, която може и да не иска да се показва с него, но поне засега държи политическото поведение на семейството й да е скандинавско, а не балканско. Там, както знаете, политиците обичат да ходят на работа с колело не само когато ги снимат за телевизора.

В дъното на класацията тази седмица са победителите в конкурса за рекламен филм, който да прославя България като място за целогодишен туризъм заради тракийското й наследство. След обществена поръчка, чиито резултати са оценявани от компетентно жури, има победител. В журито има специалисти по дефектология, руски и арабски език, маркетинг и икономика, а според одобрения от тях сценарий

България е „най-старата държава в Европа”

Подробностите около датировки и факти са също толкова коректни, а поръчката далеч не е първата в бранша с такива комични резултати. За които обаче се плаща от бюджета. Тази седмица политиците решиха, че трябва да проверят какво точно се е случило в Перник около смъртта на Мирослава и посочения за неин убиец. Анкетната комисия е съставена изцяло и само от депутати на ГЕРБ. Така след като пернишкият случай беше отчетен като разкрит при намирането на тялото на жертвата, макар че според учебниците разследването една тогава започва, цялото следствие бавно отива към фаза „забрави”. Православната църква пък, като си оправи собствените кривици, пак се зае с обществените – този път смята да осъди абортите. А митрополит Николай се закани сам да влезе в затвора, ако някой осъди свещеник заради гаврата със стенописите в провдивския митрополитски храм „Света Марина”. И отслужи

молебен за вразумление на интелектуалците

от града, които недоволстваха срещу шарените мушамички и балния под. Не е лошо да се отслужи нещо и за вразумление на пернишките свещеници от храма „Свети Иван Рилски”. Те отказали да опеят убитата Мирослава. На близките обяснили, че „в черквата влизат само живи хора”. Ще се съгласим ли с мълчанието си и с тази присъда?

http://www.varna.utre.bg/bez_tsenzura/komentari/29916-sedmitsata_aktova_politika