Приказка за Ръфаел Прашинян

Ръфаел Прашинян беше от стара арменска фамилия. И като повечето арменци беше богат и стиснат. Баща му имаше фирма, а майка му нямаше нужда да работи. Като единствено дете Ръфаел беше свикнал да получава всичко, но още от малък беше разбрал, че не това е най-важното. Омировият идеал за красив дух в красиво тяло не му се нравеше и затова той се съсредоточи върху духа. Завърши Художествената гимназия, после Академията и реши, че е време да се изнесе - от къщата зад Лятното кино - в занемарената наследствена постройка в Стария град. От близо 30 години, човешки крак не беше прекрачвал прага и, но Ръфаел смяташе, че няма нужда да я ремонтира. Мръсотията му харесваше и не смяташе да я чисти. Дървениците не му правеха впечатление, а ароматът на мухъл го вдъхновяваше... Обществена тайна е, че хигиената и хората на изкуството са в остър конфликт и Прашинян не се срамуваше от това, дори напротив - гордееше се, защото смяташе, че естествената миризма на мъж не може да се сравнява с нищо друго. А когато тази миризма, на вдъхновение и творчески труд, се смеси с терпентин или разредител...образът на творец, на създател става завършен. И въпреки, че имаше страшно много пари Ръфаел Прашинян се обличаше от магазините за втора употреба - "Колкото по-скъсан, толкова по-арт, да умира тая чалга култура! Аз съм над тези неща" - мислеше си той, докато се гледаше в огледалото с чисто стария си, прояден от молци, редингот.

Ръфаел Прашинян беше единак, но въпреки всичко си имаше приятел - Леонид Курников, който също беше артистичен, но само по душа. Ръфаел не чувстваше Леонид само като свой приятел - Леонид беше негов идол! Би му помогнал винаги, би скочил в огъня за него...би направил и куп други неща, ако се наложи, но цензурата не ми позволява да ги опиша... Дори няколко пъти се беше замислял, че ако не бяха тези обществени предразсъдъци, би се омъжил за него...в крайна сметка нямаше нищо лошо в това - все пак Оскар Уайлд е бил така ориентиран, но това не му е пречило да бъде най-артистичната личност в епохата си. Такъв беше и Ръфаел в своята епоха - артистичен - от не изрязаните нокти на краката си, до флешовете на ушите си - той беше втори Ницше, втори Ван Гог, Гоген, Фройд...изобщо втори след най-големите ерудити в класиката и първи сред арт снобите на 21-век. Да...той презираше всички - чалгари, материалисти, хора с хигиена..хора с коли...и най-вече..най-вече мразеше жени. Тези дяволски изчадия, тези лукави паяци, които инстинктивно усещат мъжката слабост и веднага заплитат крехките мъже в паяжините си. Ръфаел беше твърдо убеден, че жената е грешка на природата, създадена за да отклонява мъжа от правия път и да го вкарва в грях. "Жените са като богомолките... - мислеше си веднъж той - използват ти парите, използват тялото ти, а след това те унищожават...но аз няма да се дам!" "Който не обича самотата - той не обича и свободата." е казал Шопенхауер!

Леонид подкрепяше твърденията на своя приятел, но само на думи...Леонид беше бохем човек...обичаше алкохола, цигарите..и разбира се - жените. Не че ги уважаваше, дори напротив, но нямаше нищо против да се забавлява с тях. И като видя, че нещата с неговия Ръфаел не вървят към добре, още повече - беше усетил нежния поглед на арменеца върху себе си, реши да направи нещо...

- Ръфаел, искаш ли да влезнеш във филма, приятелю... - каза му веднъж той, докато пушеха масур на терасата.
- Зависи, но след като ти ми предлагаш, значи искам... - отговори му Ръфаел.
- Имам една позната...на скоро се върна от чужбина, пита ме дали някой може да я нарисува и аз веднага се сетих за теб..
- Оф тези сноби..тези егоцентрични насекоми...хайде, заради теб ще го направя..

Цяла нощ Ръфаел не можа да спи, представяше си я с перхидролена, нацъфтяла коса, с леопардов клин и остри лачени ботуши...представяше си, че слуша Милко Калайджиев и Тони Стораро, че говори на диалект и нищо..ама нищо не разбира от духовен живот. Силно ще е ако кажем, че Ръфаел разбира от изкуство - той не признаваше перспектива и пропорции - беше над тези неща, но всъщност не можеше и творбите му бяха в "постидиотистичен" стил. Слушаше музика, ама не чуваше, четеше книги, но само повърхностно и дълбоко, в своя мизерен и лишен от контакти свят, искаше да се социализира, но тези мисли бързо отминаваха. Абсурд! Той не може да стане част от този нисш свят на комерсиални мизерници, които водят своя безсмислен живот. Дори по време на националното преброяване беше готов да даде 200 лева глоба, вместо да го причисляват към тази сган!

Нощта и денят си минаха в правене на нищо. Стана време за срещата и Ръфаел реши поне да се обръсне. Поизтупа редингота...един молец излезе от ръкава, обу калните кецове...разроши си косата, запали лулата и излезе. Закъсня, разбира се, но Прашинян не смяташе, че трябва да проявява някакви кавалерски навици. “Отиваш при жените? Не забравяй бича!” — така говореше Заратустра. Но образът, който видя срина всичко.

Рафаел беше вцепенен..Еава..Ева..беше с красива тъмна коса, дълбок поглед..и дълбоко деколте. Червената рокля подчертаваше елегантната и визия...заради която Прашинян преживя крах на принципите си. "Дяволска жена...дявол...този Леонид какво ми докара" - мислеше си той и добре, че беше малко напушен, та успя да съчини едно изречение.

- Отиваме към Арт кафе. Няма да те рисувам днеска, то не става така - искам и айде. Това да не ти е снимка за Фейсбук? Иска се особено състояние на духа, иска се инспирираност. Но какво ли ти говоря аз за тези екзистенциални работи..

Естествено, недодяланото поведение на Ръфаел направи впечатление на Ева, но и нейният житейски път не беше лесен. Беше се отегчила от живота, а всички знаем до какво довежда скуката, самият Евгени Онегин е извършил убийство от тежестта на делника и по същата причина Ева реши да разнообрази дните си.

- В Арт кафе бих отишла само като камикадзе за да го залича завинаги. Не обичам псевдо-артистичните личности. Аз мисля да идем у вас.

Тези думи вцепениха Ръфаел...как така си позволява? Ето това е - жените нямат морал! Най-лошото - Ръфаел веднага разконсперира пъкления и план - тя искаше да спи с него, искаше да го използва и да го изяде, а как невинно го гледаше...мръсница! А къде отиде спонтанността? Къде е срамежливата женственост? Беше разбрала, че има пари, беше разбрала, че живее сам - Леонид и беше казал... Но Ръфаел Прашинян не беше толкова лесен! Няколко пъти отклони въпроса, но тя настояваше. Очевидно Ева нямаше задръжки и това го възмути най-много! Какво ли виждаше тя, какво ли намираше у него? Само щеше да го използва, друг отговор нямаше.

Неусетно се озоваха в стаята му. Неуютна, непроветрена и мръсна. Мебелите бяха покрити в прах и паяжини се спускаха от ъглите като завеси. Още стояха угарките от фасове, но нищо. Ръфаел извади от някъде бутилка с абсент и сипа. Ева изпи питието си, но арменецът не се сети да налее още. Сипа само на себе си..сипа пак и легна на дивана без да я покани. Ръфаел никога не плащаше сметките на жените, никога не ги изпращаше, никога не им правеше комплименти. Да си тръгва..и без това не я беше канил. Но тя остана...и Прашинян не отстъпи от принципите си - обърна се на другата страна и заспа.

Дните минаваха, а вдъхновението не искаше да почука на ателието на Ръфаел Прашиян. Всеки изминал ден беше изпитание, а нощите преминаваха още по-мъчително. "Единственият мъж, който не може без жени е гинекологът." - преповтаряше си той женомразките изказвания на Шопенхауер, но мъжкото му достойнство явно не беше съгласно с това.. Ах тази жена...този демон...как можа...как можа да я срещне. Будеше се целият в пот и с видимо напрежение между краката. Нищо не помагаше...нищо... Беше решил да я потърси, но Леонид го разубеди - "Не си струва. Лека жена е...". Но не можеше, беше като болен, беше като полудял! "Майната на всички принципи" - предаде се той - "Ще отида у Леонид и ще поискам адреса и! Ще я намеря и ще и покажа!"

Ръфаел Прашинян закрачи по мокрия паваж. Прекоси Главната и се отправи към къщата на своя приятел и тогава ги видя..заедно. Ахх...това е жената! Влезне ли веднъж в живота ти и приятелите ти взима, и теб погубва!

Ръфаел пушеше поредния масур замислен...кое е по-добре? Да живееш в страх и да се самозалъгваш или да се гмурнеш в реалността, без значение дали можеш да плуваш? Съдбата на мъжката богомолка е да бъде изядена от женската. По-страшно е когато това не стане. Женската ще си намери друг, а мъжкият - той никога няма да разбере какво е удоволствие.