Мистерията отпреди 30 г. със загадъчния археологически обект под странджанския връх Градище си остава и до ден днешен неизяснена

Мистерията отпреди 30 г. със загадъчния археологически обект под странджанския връх Градище си остава и до ден днешен неизяснена. Дали това е гробницата на обожествената египетска фараонка-котка Бастет и врата между световете? Защо едни търсят там и скрижалите на Моисей, а тракологът Александър Фол е бил убеден, че ще открие на същото място гроба на Александър Македонски? Според официозните археолози това са глупости, а останките са от древна мина за мед, до която е имало светилище като останалите в района. Но дали тези техни твърдения не са само по заповед на вездесъщата Държавна сигурност? Защото те не дават отговор на въпроса какво са търсели в този район нацисти, руснаци, англичани и наши военни заедно с армия специалисти по ядрена физика, роботика, ботаника и т.н. И защо всички досегнали се до обекта ги сполетяват нещастия и смърт.

Историята започва в края на 30-те години на миналия век, когато по заповед на Адолф Хитлер и по указания на тибетски лами в България пристига инкогнито известният търсач на Граала Ото Ран съпроводен със спецове от “SS” поделението за издирване на артефакти обладаващи огромни енергии. Експедицията изследва енергийни точки като Мадарският конник, варненските катакомби, районите на Златоград и Странджа. Какво са открили нацистите не е ясно, но само няколко години след това през 1949 г., явно снабден с информация, в местността Мишкова нива, където е и въпросният обект, пристига съветският инженер Лебедев с цяло военно поделение. Според очевидци руснаците разкопали и ограбили тракийската част от комплекса. Може би поради липса по това време на специализирана техника не успели да стигнат до гробницата. Нещата затихват до 1975 г., когато в Лондон се преплитат пътищата на двама души. На първо място това е Людмила Живкова /дъщеря на държавния глава Тодор Живков/, която завършва доктората си по история в Оксфорд. Един ден тя се среща със служител на английското разузнаване МИ 6, който й разкрива, че тяхната спътникова станция за дълговълново сканиране е засекла огромна подземна празнина в Странджа с удивително правилни кубични форми. Живкова е силно заинтересувана и тогава на сцената се появява дипломатът Кръстьо Мутафчиев, също с разностранни интереси към праисторията. Двамата бързо се сдушват по темата. Като министър на културата Людмила Живкова го изпраща в Индия за събиране и доуточняване на информацията. Именно там двама тибетски лами разкриват на Мутафчиев, че в българската планина Странджа е скрита гробницата на египетската фараонка и богиня Бастет. Но това не е всичко. В историята се намесва и пророчицата Ванга. По спомени на нейната племеница Красимира Стоянова един ден на Рупите се появил “човек от далече”, който носел омачкана и неясна карта с чертежи и знаци, явно иманярска. Стоянова премълчава името му, но други сведущи по темата го споменават като иманяра Мустафа от Малко Търново. Ванга обикновено пъдела търсачите на съкровища, но учудващо за всички, този го приела. Даже накарала племеницата си да копира картата. В последващи разговори пророчицата разкрила на Стоянова, че неясните драскулици са по причина, че картата е била прерисувана от много поколения, но всъщност посочва сакралното място в подножието на връх Градище. Според нея преди хиляди години там е пристигнало по море шествие от стройни и мургави хора, които носели със себе си каменен саркофаг, по чиито стени с неизвестна още писменост била описана световната история две хиляди години назад в миналото от наше време и още толкова напред в бъдещето. След като заровили саркофага в гробница дълбоко в земята чужденците избили всички роби и прислужници. От този момент Красимира Стоянова става едно главните действащи лица в последвалите събития. Тя тръгва да търси съдействие за проучване на мястото и попада на точния човек – Кръстьо Мутафчиев. С благословията на Людмила Живкова двамата сформират екип и през 1981 г. се отправят на мисия. Според указанията на Ванга те трябва да бъдат на мястото точно на 5 май заради положението на слънцето и луната и на всяка цена да присъстват на изгревите им. Защо? Самата Стоянова го разбира в последствие. Настаняват се на поляната пред указаната скала, под която има тъмен тесен проход. На расъмване забелязват, че първите лъчи на слънцето обикалят по три соларни кръга издълбани в камъка и описват нещо като триъгълник. Но голямата изненада предстои вечерта. Тогава се случва същото и с лунните лъчи, но когато триъгълникът е оформен изведнъж пред групата се появяват сякаш от нищото две огромни хлорограмни фигури. В спомените си Стоянова описва едната като възрастен мъж с дълга бяла коса и роба, който протягал към тях ръка с някакъв уред в нея. До него на изящен стол седял млад мъж с тържествени дрехи и нещо като корона на главата. Сеансът продължил около двадесетина минути, след което фигурите се стопили и скалата “угаснала”.  Всички били уплашени, но и уверени в истинността на гледката, защото вероятността за групова халюцинация била почти невъзможна. На другия ден откриват в прохода под скалата сечива и два черни камъка с изрязани по тях знаци, които вземат със себе си.

Проблемите започват след завръщането им в София. Започват да готвят нова експедиция като си издействат земекопна техника и убеждават дори министъра на минералните ресурси Стамен Стаменов да се включи в проекта. Но... същата година Людмила Живкова неочаквано умира. Без стожерката групата се разпада и започват скандалите и мистериите. Обектът е засекретен и отцепен от спецчасти. Подобно на случая в Царичина, военните започват собствени разкопки и всичко потъва в дълбока тайна, по точно в сейфа на ген. Леонид Кацамунски от ДС. Кръстьо Мутафчиев, който пуска версията за фараонката Бастет, е арестуван и осъден на 15 години затвор за “иманярство и валутни престъпления”. Красимира Стоянова изгаря записките си по случая и се обявява против твърденията на Мутафчиев, като го обявява за шарлатанин.

Започват слуховете и догадките. Независими един от друг източници твърдят, че от обекта са били изнесени невероятни находки като световен календар изписан върху каменни плочи /скрижалите на Моисей/, артефакти от извънземен произход, както и кости на човешки същества с височина над 260 см, които били продадени на НАСА. /Световните научни центрове водят безогледна война в търсене на ДНК от предполагаеми хора с извънземен произход/. На безлюдния странджански връх се появяват специалисти по ядрена физика, кибернетика, роботика, подводно заваряванеи даже ботаника. За да откажат нацяло любопитните, военните обграждат района с ферми за пепелянки и усойници отглеждани от таджики и узбеки.

Днес мястото отново е пусто и спокойно, но местните хора пак избягват. Според тях то излъчва лоша енергия, която разболява. И дори говорят за проклятието на фараонската гробница. Има ли такова? Не може да се отговори еднозначно, но фактите са такива – всички войничета ровили пръстта на обекта се разболяват и рано или късно умират. Умира Людмила Живкова, а два месеца след нея е застрелян египетският президент Ануар Садат, с когото тя води подробна кореспонденция за гробницата. Споменатият министър Стамен Стаменов също си отива, а според Мутафчиев злата съдба застига дори режисьора Стоян Харитонов, който снима филм на мястото. Самият Мутафчиев преживява затвора, но се разболява от рак и умира в нищета.

И всичко това защото никой не се вслушва в думите на Ванга: “ Недейте, рано е още, не писано на нас да отворим ковчега!”         

Бастет е считана за дъщеря и съпруга на бога на слънцето РА.  В легендите от различни епохи тя е описвана като полубог, получовек, носеща маска на котка. Изобразявана е и с глава на котка. Според Херодот нейният храм се намирал в град  Пер-баст източно от делтата на Нил и бил най-големият по това време. В различни периоди Бастет е била считана за богиня на войната, но също и на плодородието и веселието. Някои изследователи подържат хипотезата, че е била по произход тракийка, жрица и принцеса и това е може би причината да бъде погребана в Странджа в близост до уникален древен комплекс свързан с тракийските мистерии.