След няколко седмици на протести в северната ни съседка премиерът Емил Бок подаде оставка

Румънският министър-председател Емил Бок подаде оставка под натиска на продължилите няколко седмици улични протести в северната ни съседка. Президентът Траян Бъсеску веднага назначи 43-годишния правосъден министър Каталин Предою за временен премиер. Последният беше член на опозиционната Националнолиберална партия, от която се оттегли, за да стане независим депутат. През 2008-а пое поста министър на правосъдието.

Оставката на правителството на Бок е първа стъпка към решаване на политическата криза, заяви лидерът на Националнолибералната партия Крин Антонеску, цитиран от Медиафакс. По този начин се отваря път към предсрочни избори. Редовните са насрочени за ноември.

Бок, който стана премиер след изборите през 2008 г., обяви, че връща мандата на правителството, за да успокои напрежението в страната. В Букурещ и други градове от началото на годината текат антиправителствени протести, а опозицията обяви парламентарен бойкот с искане за предсрочни избори.

“Взех това решение, за да се успокои политическата и социалната обстановка, но и за да не загубим това, което румънците спечелиха с толкова страдания - икономическата стабилност на страната”, посочи Бок, който е лидер на Демократическата либерална партия (ДЛП). Според последните проучвания ДЛП се ползва с едва 20 на сто подкрепа, докато рейтингът на лявата коалиция (Националнолибералната, Социалдемократическата и Консервативната партия) е над 50 процента.

“Взехме изключително тежки решения. Тези мерки бяха взети с мисълта за бъдещето на Румъния”, каза Бок, чиято оставка дойде ден след като мисията на МВФ и ЕС похвали усилията на правителството му от последните месеци. След като м.г. понижи бюджетния си дефицит до 4,35% от БВП от 6,5% през 2010 г., източноевропейската страна изпълни изискванията на МВФ и подписа предпазно споразумение за 5 млрд. евро. Сега МВФ размрази 500 млн. евро от това споразумение.

За да стабилизира финансово страната, правителството на Бок приложи серия от непопулярни мерки за намаляване на разходите, включително намаляване на заплатите в държавния сектор, съкращаване на работни места, увеличаване на данъците.