Драмата със залата на пловдивските художници на ул. “Гладстон” се върти в омагьосан кръг вече почти 15 години

Драмата със залата на пловдивските художници на ул. “Гладстон” се върти в омагьосан кръг вече почти 15 години. Нещастното съоражение, монтирано навремето като временно, отдавна е пред срутване заради циганския си градеж. Стигало се е до куриоза галеристката на залата да следи прогнозата за времето, за да прави календара на изложбите. Същите, между впрочем, са сведени до минимум по същите причини. Вече са спомен мащабните експозиции с национален и международен характер. УС на дружеството, /което обединява 450 творци/, се гърчи в унизителен недоимък, след като преди време бившият кмет Чомаков му отне и мижавите приходи от наемите от кафенето и магазините. За капак предишният кмет Атанасов реши да удвои наема на залата, който трябва да плаща дружеството до сумата от 300 лева, която за някои може да е смешна, но за художниците стана убйствена. От времето на друг кмет – Гърневски, те слушат само обещания, че “града на художниците” ще има достойна за прозвището си изложбена зала по европейски тертип и т.н. Само че нищо не се случва. И причината се знае от 15 години – апетитната площ от близо декар в суперцентъра не дава сън на знайни и незнайни местни олигарси и техните партийни централи. Логиката на общинарите и тези зад тях е проста – нищо да не се прави докато постройката не се самосрути и тогава проблема ще се реши от самосебе си. И без туй плахите протести на художниците ще млъкнат завинаги, а на тяхно място ще дойдат булдозерите и крановете. Проекти и мераклии бол. /Питайте бившия главен архитект Емилия Божкова и синът й. По тяхно време злополучната зала за пореден път се отърва на косъм./ От дружеството още си спомнят как Александър Дяков / кмет на район “Цетрален” по това време/ пъхти с рулетка в ръка да измери своя пай. Пловдивските художници може и да са много талантливи пред статива, но не умеят нито да протестират, нито да играят икономически и политически игри. Примирени и отчаяни, те мрачно пророкуват, че изчезне ли залата, изчезва и дружеството, защото то не може да съществува без изложбена площ, а друга подобна в центъра не може да се намери. Въздишат и завиждат на великотърновските си колеги, които не само че имат прекрасно уредена площ, но и излагат без да плащат наем. Други не отиват толкова далече и сочат комшиите си от Пазарджик, където местната власт направо си ги дундурка. Е да, де, ама ние живеем в Пловдив, “културната столица” на родината. Докато в мандата на Славчо Атанасов, чието буйно патриотично въображение виждаше града осеян с паметници на царе, “войводите” му почти бяха побили байраче на благодащния парцел. Сегашните също нищо не продумват по въпроса...  Дали нещастното временно съоражение ще оцелее след тазгодишния  сняг и няколко пролетни наводнения...?

За мераклиите, които вече се виждат в луксозните си офиси, ще напомним предупрежденията на археолозите – на няколко метра под залата дремят колонадите от северозападният край на Агората и крепостната стена на древния Филипопол.