Според Световната здравна организация любовното опиянение е психическо разтройство, чиито сиптоми са близки до наркоманиите

Според Световната здравна организация любовното опиянение е психическо разтройство, чиито сиптоми са близки до наркоманиите. Същото води до неадекватно поведение на индивида, намалена трудоспособност, емоционални амплитуди от агресия до склонност към самоубийство...Тъпо, но факт. Защото любовта между човешките същества, а не към разни богове, е светло-равновесната сила в иначе тъпата мрачно-технологична цивилизация. Но както и да е. Говорим за деня на любовта, който възниква малко странно и случайно някъде в  Европа, но постепенно завладява света. В случая не е важна първопричината, а потребността.

Откъм езическа гледна точка, по малкото останали легендарни източници може да се състави горе-долу следната картина:  

14 февруари има в основата си римските празници наречени Луперкалии, посветени първоначално на покровителя на горите, стадата и вълците Лупрек /Дионисий/ и включвали почитането и на богинята на плодовитостта и сексуалните тайни Венера. Според римската митология тя имала син наречен Купидон, на когото дала силите да предизвиква и разваля любов. Всъщност във тези дни начиная от 14 февруари била разигравана мистерия, която включвала „секс-лотария“  и жертвоприношения на козли. Участващите момичетата записвали имената си на късче хартия и ги пускали в кутия, а момчетата си избирали име на сляпо.

Момичето, чието име било изтеглено, ставало сексуална партньорка на избралия я по време на празниците. След сексуалната оргия сърцата на козлите били изяждани тържествено, а момчетата и момичетата обличали прясно одраните кози кожи  върху голите си тела. След това новопроизведените мъжкарчета подгонвали с камшици партньорките си през целия град. Жените от тълпата френетично се опитвали да ги докоснат, защото, според вярванията, това носело плодовитост...

Откъм християнска гледна точка трябвало да бъдат взети мерки срещу тези “непристойни изяви”. За целта била съчинена нова, далеч по-благопристойна, мистерия: Някъде към 225 г. християнският презвитер Валентин бил хвърлен в затвора, защото венчавал тайно влюбени двойки, въпреки изричната заповед на императора Клавдий ІІ, който се нуждаел от войници. В тъмницата Валентин успял да излекува нещастно сляпо девойче, дъщеря на един от надзирателите.

В деня на екзекуцията  на светеца /14 февруари/ момичето получило писмо, в което имало един минзухар и подпис: “От твоя Валентин”. След отварянето на писмото станало и чудото – тя прогледнала. През 496 г. тази красива история била официализирана от папа Геласий като ден на св. Валентин. Изтраяла чак до 1969 г. , когато била зачеркната от католическия календар. Може би проблема е в това, че по онова време са живели още двама Валентиновци, също обявени за светци. На всичкото отгоре има предположение, че св. Трифон /живял и той по същото време/ и въпросния Валентин са едно и също лице. Което, нас българите, ни устройва супер.

Затова скъпи ненонормалници т.е. влюбени – вземете си хубаво вино и поне по едно шоколадово сърчице. И след като изядете сърчицата /жертвоприносително/ – любете се! Неразбраните могат да се оплачат за “психичното си разтройство” на св. Трифон. Е, малко боли глава на другия ден, ама поне внася яснота за известно време...