Да се наливаш без повод е чисто долнопробно пиянство. Да пиеш с повод обаче е вече задълбочена идеологическа работа

Да се наливаш без повод е чисто долнопробно пиянство. Да пиеш с повод обаче е вече задълбочена идеологическа работа. Така разсъждаваха навремето вездесъщите комсомолци. Днес - 14 февруари, можем да пием без угризение. Повод има. Дори два. Празнуват любовта и виното. Същите тези комсомолци се оказаха мъдри, пестеливи и предприемчиви хора. Измислиха любовта, за да не си плащат. Затова забогатяха. И то във време, когато джобовете на целия свят прогресивно се изпразват.

Не разваляйте виното с вода и любовта с брак, са казали мъдреците. Адвокатите по бракоразводни дела веднага биха анатемосали втората част на тази теза. Ненавиждат я, както съжителството на семейни начала. Адвокатите по разводите почитат сватбите като отправна точка на щастието и благоденствието си. Макар че от този Менделсонов марш започват безброй чужди нещастия. На въпроса: "Защо се жениш, след като в крайна сметка стигаш до официален развод?", мъж, който има седем законни брака, отговаря кратко: "Не мога да не бъда женен". Не казва: "Не мога да не бъда влюбен". От което пак ще излезе, че между двете неща няма нищо общо.

Познавачите на материята твърдят, че любовта и виното са божиите блага, на които човек никога не може да се насити. Опияняват го, оглупяват го, идва момент, в който и главата, и душата го болят, но никога няма да извика: "Стига! Аз съм дотук!". Напротив - ще продължи да настоява, че колкото повече, толкова е по-добре. В случая докторските съвети да не се прекалява с употребата звучат нелепо. Затова и те не ги спазват. (Не ме гледай какво върша, а ме слушай какво ти говоря.)

Няма съмнение, че влюбените и ценителите на виното са по-добрата част на човечеството. В историята са останали Дон Жуан и Казанова. Мъжете завиждат на бохема Силвио Берлускони и търсача на съпруги Христо Сираков, а не на някой бледен аскет моралист, който се шиба с камшик по гърба, за да обуздава енергията и страстта си.

За разлика от виното, което може да се намери навсякъде - от мола до кварталната бакалия, любовта се среща по-трудно и се появява неочаквано. Още се върти в главата ми разказът на една наша художничка. В зряла възраст тя попаднала в Берн. В студения дъждовен ден улиците на града били почти празни. Премръзнала, жената влязла в едно кафене да се постопли. Салонът бил съвсем безлюден. Мъжът, който побутнал вратата след малко обаче, решил да седне точно на нейната маса. Дори я заговорил. Да заприказваш непознат в страната на шоколада е толкова невъзпитано, че почти се съизмерва с дребното хулиганство у нас. Строгите сексистки закони и разоряващите мъжете разводи са довели до това, че там всеки представител на силния пол предпочита да остане сам. Така запазва някой лев в джоба си и цялата отредена от всевишния Свобода.

Но съдбата реди своите номера, в които освен правила има и изключения. Самотните мъж и жена, които само преди миг не се познавали, родили се и живели в двата най-противоположни края на Европа и имали съвсем различни планове за оставащите им години, изведнъж се погледнали особено. С други очи. Тръгнали си заедно и не се разделили повече. Щастливото събитие се случило без посредничеството на агенциите за запознанства, без сватовническите мисии на роднини и приятели. Помогнал единствено някой отгоре. И може би чашата вино, която си поръчали за сгряване.