Почина актьорът Георги Черкелов

Архив Бургас

20-02-2012, 07:52

Снимка:

Интернет

Автор:

БургасУтре

Всичко от Автора

Смъртта е настъпила малко преди полунощ срещу неделя, а като причина е посочена остра дихателна недостатъчност.

Актьорът Георги Черкелов почина на 81 години в Първа градска болница, съобщиха от лечебното заведение, пише 24 часа. Смъртта е настъпила малко преди полунощ срещу неделя, а като причина е посочена остра дихателна недостатъчност. Вероятно не е могъл да преодолее последиците от тежкия инсулт, сполетял го дни преди Коледа, каза д-р Георги Гърбев. Той добави, че в началото на януари се наложило да оперира Черкелов от инфаркт на далака.

Никога не е имало съмнения за онкологично заболяване, каквито твърдения се появиха, поясни специалистът.

След инсулта му направихме основни изследвания, които показаха, че далакът е силно уголемен и пълен с кръвни съсиреци, разказа д-р Гърбев. Това наложило операция за отстраняването му, иначе имало опасност той да се спука и коремът да се напълни с кръв. Актьорът я понесе добре. До петък Черкелов беше се закрепил, спомня си д-р Гърбев. Близките му дори споделиха, че най-лошото е зад гърба му... До фаталния край вероятно се е стигнало след натрупване на различни здравословни проблеми, задълбочили се след инсулта, казва д-р Гърбев.

В последните дни на 2011 г. се разчу, че известният актьор е получил инсулт. "Всичко е в ръцете на лекарите. Инсултът е тежък, но се надяваме с помощта на медицината да преодолее и това премеждие", лаконично заявиха тогава близки на Георги Черкелов. Той се стабилизираше в интензивното отделение на Първа градска болница.

Синът му - кинорежисьорът Иван Черкелов, не скри, че състоянието на баща му е тревожно, но притесненото семейство тогава отказваше повече информация. Доскоро 81-годишният актьор се чувствал добре за своята възраст и правел проекти за нови участия заедно с прочутия ансамбъл "Българе". Преди 2 години той получи наградата "Аскеер" за цялостен принос към театъра.

Повече от 20 г. Георги Черкелов и съпругата му Зина избраха за свой дом ловешкото селце Ъглен, наслаждавайки се на пасторалното спокойствие и липсата на суета на това място. Пътуваха и до Индия, където живееше една от дъщерите им. "Наиграх се", възкликваше актьорът. И питаше: " С кого да играя? Нашата работа е колективна..."

"Достолепният", го нарече в навечерието на 70-годишнината му големият режисьор Вили Цанков: "Черкелов запази достолепността на български актьор. Той предизвикваше публиката да очаква от него, да създава свой не особено динамичен процес на поведение и необяснимо беше за някои защо в паузите на неговата игра публиката не зашумяваше, а чакаше напрегнато какво ще направи. Малко са днес достолепните на сцената..."

Георги Черкелов ни завеща ролите си в театъра и киното. Актьорът, изиграл Велински в сериала "На всеки километър" и Крал Лир в едноимената драма на Шекспир в Народния театър "Иван Вазов", умееше да намери покой в мислите си. 80-годишнината си отбеляза скромно. И пак потъна в своето любимо село...

Георги Черкелов е роден в Хасково. Така се случва, че повечето му роли на екрана са отрицателни, но той казва: "Да, така е, но не станах лош човек". Във всеки образ слага своя отпечатък и така той придобива плът, човечност и дълбочина. Да си припомним Инспектора от "Вълчицата", ген. Карев от "Цар и генерал", доц. Стоев от "Бялата стая", Бижев от "Мъже в командировка", Мидхат паша от сериала "Демонът на империята", император Ватаций от "Сватбите на Йоан Асен" и още около 60 роли, с които Георги Черкелов наложи своето интелигентно присъствие в българското кино. Последните му изяви бяха в суперпродукцията "Версенжеторикс", където партнираше на Жан-Клод ван Дам, и във филма на сина си - режисьора Иван Черкелов, "Стъклени топчета".

Най-популярен (но и най-мразен) обаче го прави именно ролята на партизанския враг Велински в сериала "На всеки километър". Макар да твърди, че това не е любимата му, Черкелов с видимо удоволствие разказва за нея. Когато остане насаме, често преглежда старите бележници от времето, когато е бил затрупан с ангажименти. И не може да се начуди как е успявал да се справи с толкова задачи. Напоследък любимото му занимание бе да се рови в книгите. В библиотеката му в Ъглен са събрани близо 4000 тома.

"За съжаление отпаднаха хобитата ми - ловът и риболовът - изповядва той в "24 часа" преди няколко години. - Не съм допускал, че меракът изчезва с годините. Реката е под къщата ми. Казвам си: Ще сляза дотам, но нали после трябва да се изкача до къщата. И се отказах да ловя риба. Не ходя вече и на лов, защото не стрелям сърни, елени, прасета, патици, зайци, фазани. Остават само белките. Жена ми обаче е скрила някъде патроните".

За пенсионирането си от Народния театър, когато е в разцвета на силите си, не искаше да говори. Твърдеше, че не се е огорчил, защото е очаквал артистите от неговото поколение да бъдат изгонени. "Мъчно ми е за някои от другите колеги, които си отидоха тогава. Пенсионирането е причина за смъртта поне на двама-трима от тях."

Мемоари обаче не му се пишеха. Казваше, че няма нужното самочувствие. "Не съм убеден, че историите, които ще разкажа, ще бъдат интересни на читателите. Дори да отделя най-голямата част в книгата на Велински". После се разколеба и се закани да "уплаши" писателите.

Натъжаваха го най-вече хората. Защото са изплашени, егоистични. Плашеше го ширещата се престъпност. "Живея в един от тягостните периоди от живота си", не криеше актьорът.