Кога и защо Бог се е превърнал в мъж и ролите на половете са се сменили не е ясно дори за академиците. Въпроса е, че от това нищо добро за цивилизацията не е произтекло...

Открай време спорът за уместността един ден в годината да има празник на жената и майката ми се струва тъп. Демек – един ден китки и подаръци, а преди и след това? Затова открай време съм измислил мой си начин на празнуване. Като наближи сакралната дата, поздравявам моите женоря в къщи с крилатата фраза: “Вие, жените, не сте като нас хората!” И понеже всеки път те съзират подигравателни намеци, всеки път, като любител историк, обяснявам, че в тази фраза е закодирана истината.

Преди много хилядолетия човечеството е живяло в легендарната Златна епоха и целокупно е било убедено, че Бог е жена. В онова далечно време на Богинята-майка са били непознати войната, глада и неравенството. Твърдо е било убеждението, че жената е първосъздадена божествена същност, а мъжът е вторичен продукт. Тогава, ние хората, т.е. мъжете, сме били нещо като опитомени домашни помощници за тежката физическа работа и необходимото зло за продължаване на рода.

Кога и защо Бог се е превърнал в мъж и ролите на половете са се сменили не е ясно дори за академиците. Въпроса е, че от това нищо добро за цивилизацията не е произтекло...Както и да е. На 8 март ми е ден за връщане в мариархата: Изпращам жената на работа, после започвам гъзурченето с прахосмукачката, подир - свещенодействието в кухнята и някъде привечер си сипвам една ракия унесен в сладостни предчувствия как ще бъда употребен “като необходимото зло” за продължавене на рода...

Преди време щерката питала майка си: Щъркела като ме донесе, какво направи после? А тя я погалила по главицата: Обърна се на другата страна и заспа...блажено.