Управлението на Христолов разяри феновете ни, но клубът ни ще играе пак в Европа, още догодина", твърди големият нападател

Добрин Ненов е едно от „златните” момчета на Ботев (Пд), завоювали последната засега титла за клуба през 1967 год. През този шампионски сезон славният нападател забива 9 от 39-те гола, вкарани от „канарчетата”. Повече от него тогава реализират Динко Дерменджиев-Чико и Георги Попов-Тумби, като активът на тримата е общо 35 попадения. Ненов печели и Балканската клубна купа през 1972 год. Той е и най-младият старши-треньор на Ботев във вековната история на клуба. На 1 януари 1976 год., той поема кормилото на тима, ненавършил и 34 години. Навръх 100-годишнината на клуба славният футболист се съгласи да разговоря с Plovdivutre.bg

-Г-н Ненов, днес Ботев (Пд) навършва един век от създаването си, какво ще пожелаете на клуба?

-Догодина по това време да е на третото място в А група, на което бяхме ние през пролетта на 1967 год. Тогава ние завършихме на трето място през есенния полусезон, а след третия пролетен кръг превзехме върха и не го изтървахме първото място до края. Пожелавам на отбора да го сполети същата съдба.

- А възможно ли е отборът да спечели трета титла в историята си веднага след завръщането си „А” група,  което въпреки изоставането във временното класиране, изглежда не подлежи на съмнение?

- Разбира се, че Ботев ще играе в елита през новия сезон. Не се съмнявам в това. Изоставането от 4 точки ще бъде стопено с лекота. Разполагаме с амбициозен треньор, който щом е заслужил доверието, притежава качествата да върне отбора сред най-добрите, организацията в клуба е перфектна. Предпоставките за изпълнението на тази цел са налице. А когато сме отново в елита, няма просто да си стоим там, а ще искаме да сме на върха. Виждате какви спонсори имаме и е ясно, че ще се стремим отново към върховете в българския футбол.

- Като каква определяте досегашната история на Ботев?

- Във всяка история има възходи и падения. Тази на нашия клуб не прави изключение. Когато е имало катаклизми винаги се е изправял на крака. Безкрайно съм щастлив и горд, че съм част от историята Ботев.

- Какво е Ботев за Пловдив и за България ?

- Спортен символ на град Пловдив и един от футболните клубове, прославили родината ни по света. Неслучайно Ботев си спечели прозвището „Гордостта на Тракия”. Смятам, че Ботев е третият най-титулуван отбор в България и заема именно това място във вечната ранглиста на родния ни футбол. Пред нас са само ЦСКА и Левски.

- А лично на вас какво ви е дал този клуб?

- Всичко! На Ботев дължа имиджа, който си изградих във футбола, успехите ми, че дори и придобивките си. Пристигнах в клуба на 1 август 1963 год. Шефовете ме попитаха имам ли автомобил. Казах, че нямам, а на 20 август ми дадоха кола. В петък ме питаха дали имам апартамент, а в понеделник вече ми беше осигурен. Дори бях приет във ВИФ „Георги Димитров” в София, при положение, че преди това кандидатствах там, но не се получи. Станах и първият пловдивчанин треньор в Кипър. Това също стана благодарение на Ботев, защото ако не бях наставник на отбора, нямаше никакъв шанс да ми поверят тим от острова на Афродита. Така се получи, че целият ми живот е свързан с Ботев. Завърших строителния техникум „Христо Ботев” в София.  Играх 2 мача за Ботев (Враца), изкарах казармата в „Христо Ботев”- Плевен, а след това дойдох в Пловдив.

-Защо избрахте Ботев?

- Влюбих се в клуба. Така се случи, че на един двубой на стадион „Васил Левски” в София успях да зърна зад решетките мач точно на Ботев и бях запленен. По онова време Ботев беше единственият отбор, приеман радушно навсякъде из България.

- Според вас кой е най-паметния миг в стогодишната история на клуба?

- Смятам, че 1929 год., когато Ботев става шампион на България за първи път. Има още много такива. Лично за мен са  спечелването на втората титла през 1967 год, както и на Балканската клубна купа през 1972 год. Тогава всички се страхуваха от нас, вярвам, че сега отново ще се превърнем в отбор, с който ще се съобразяват всички.

- А кои мачове на Ботев определяте като Топ 5 всички времена?

- Бих откроил няколко запомнящи се и невероятни победи. Ще започна с тази с 4:3 над Левски , като тогава в тима на „сините” играеше Георги Аспарухов –Гунди. Ще отбележа и два от мачовете през сезон 1966/67, когато станахме шампиони. Става въпрос за успеха ни с 2:1 като гости на Левски, с което нанесохме първо поражение на „сините” на новия им стадион, както и за победата ни 3:1 при визитата на ЦСКА, малко след мачовете на „червените” срещу Интер в полуфиналите за КЕШ. И разбира се гръмките победи срещу европейските грандове  Барселона с 1:0 през 1981год. и Байерн (Мюнхен) с 2:0 през 84-а.

- Според вас кой е най-черния период във вековното битие на клуба?

- Няма спор, че това са 10-те години под управлението на Митко Христолов. Той не беше виновен момчето, но тогава се превърнахме в балансьор между „А” и „Б” група. Лошото е, че през този период доста отбори си подобриха статистиката в мачовете срещу нашия клуб. Но сега на Ботев предстои отново да се върне към славните си години. Винаги след падение идва възход. Сезонът преди да станем шампиони, едва се спасихме от изпадане.

- Кои поколения  откроявате като най-успешни през изминалия век?

- Две поколения. Това, което успя да спечели титлата през 1967 год. и футболистите, които радваха окото през 80-те години. Получи се така че двете поколения успяха да слеят. Чико и Глухчев, които станаха шампиони като играчи, имаха честта на бъдат треньори на Петър Зехтински ,Георги Славков, а с идването на Васко Симов, Атанас Пашев и Антим Пехливанов отборът беше станал наистина силен. За съжаление това поколение нямаше късмета да триумфира с шампионската титла, особено през 1986-а година, когато Левски помогна на Берое да завърши първи.

- Каква е ролята на феновете за Ботев?

- Именно те успяха да го съхранят клуба и в най-тежките моменти. Нашите фенове винаги са били 12-ят ни играч и са изключително взискателни. По наше време на стадиона идваха по 3-4000 души на тренировка. Прави ми впечатление обаче, че сега феновете приемат по-коренно различен начин неуспехите на отбора. По-яростни са спрямо неудачите. Може би разярението им се дължи на периода на Димитър Христолов, начело на отбора, защото феновете няма как да приемат това, което се случваше с любимия им отбор, от който преди това трепереха всички.

- Какви са очакванията ви бъдещето на клуба?

- Предстоят много радостни моменти и както казах още в началото догодина очаквам Ботев да се завърне на европейската сцена.