Делото срещу нея бе разгледано на втора инстанция днес, навръх 13-ия рожден ден на загиналото момиченце. „Вчера аз имах рожден ден, винаги ще знам, че на следващия ден е нейният”, заяви подсъдимата.

„Моята присъда е доживотна, без значение какво наказание ще получа. Често ходя на гробищата, но се крия като най-големия престъпник”,

това заяви почти през сълзи в първото си изявление пред медиите бургазлийката Надя Иванова, която премаза 12-годишната Валя Димитрова на зебрата пред м-н „Светомаркет” през юни м.г.

Делото срещу нея бе разгледано на втора инстанция днес, навръх 13-ия рожден ден на загиналото момиченце. „Вчера аз имах рожден ден, винаги ще знам, че на следващия ден е нейният”, заяви подсъдимата Иванова.

Присъдата от 14 месеца решетки бе обжалвана пред апелативните магистрати както от Надя, така и от родителите на Валя, граждански ищци в процеса. Почернените родители настояха отново за максималното възможно наказание. Според обвиняемата пък имало и други начини да се превъзпита освен затвора. Тя допълни, че след фаталния 17 юни изпитвала ужас дори като се вози в кола.

„Не искам да бъркам в раната на родителите, защото и за мен също е много трудно,  в интернет постоянно се отправят пожелания синът ми също да умре, аз трябвало да вляза в затвора, а детето ми да отиде в интернат”, каза Иванова.

Тя обяви, че е готова да подкрепи кампанията срещу войната по пътищата, но се съмнява, че ще бъде приета. „Аз бих застанала зад всички родители, които са изгубили децата си, но те няма да искат. Аз бих подала ръка, да бъда човекът, който да каже замислете се, един миг обръща живота”, допълни Надя.

Тя обясни, че не е карала със 150 км/час, както се говорело, и не искала да избяга от мястото. „Аз се опитах да окажа първа помощ, но униформени ми казаха да вляза в колата и да се заключа вътре, за да не се стигне до саморазправа, не разбрах какво се случи, пътеката отдалеч беше чиста, нямаше пешеходци”, допълни тя.

„Искам да посъветвам шофьорите да не допускат моята грешка, за да могат вечер да си лягат спокойно и без вина, аз отнех на тези родители най-скъпото. Всеки път като погледна сина си и се обвинявам, че другото дете не можа да изживее детството си”, каза още подсъдимата Надя Иванова.

Заради малката съдебна зала до процеса бяха допуснати едва 20 души. Отвън останаха двете баби и дядото на Валя, както и други близки и приятели на семейството от фондация „Червени пътеки”. Те дори подеха подписка, в която ще искат обяснение от съда защо не са били допуснати вътре.

„Исках само да я видя, не съм я виждала досега”, промълви бабата на момиченцето Лазарина. Тя обясни, че не познава Надя, но й пожелава да е здрава и също да стане баба някой ден.

„На мен вече няма кой да ми каже „бабо, направи ми супа, направи ми понички, когато разбрах, исках да скоча”, не сдържа сълзите си възрастната жена. Тя разказа още, че Валя била разумно дете, с което може да се говори по житейски теми. Момиченцето много обичало и да готви.

Решението на апелативните магистрати ще стане ясно след месец.