Добре че са пенсионерите, на техните скромни доходи се крепим, категоричен е шефът на новосъздадената асоциация на земеделци и овощари в Югоизточен регион. 

Г-н Недялков, как възникна идеята за създаване на асоциация на зеленчукопроизводителите и овощарите и не закъсня ли това браншово обединение?

До голяма степен идеята за създаването на организацията дойде спонтанно. Причината за това е фактът, че зеленчукопроизводството у нас вече е изчезващо занятие и малко преди да изчезнем напълно ние решихме да се обединим и да информираме обществото за това. Всъщност обединението много закъсня.

Има обаче голям интерес, много фермери искат да се присъединят, тъй като животът им е минал в тази сфера, но вече са на прага на отказването. Причините са много, но най-общо е заради враждебното отношение на държавната администрация. Ликвидирането на отрасъла не стана отведнъж. За това бяха нужни „усилията” на няколко правителства. България беше европейски лидер в производство и експорт на зеленчуци, а на пресен пипер сме били дори световен лидер. Сега едва 20% от зеленчуците у нас са родно производство, останалото е внос.

Това е огромна разлика, предвиждате ли някакви инициативи, чрез които да обърнете тези цифри?

Малки задачи сме си поставили за начало и една от тях е да запознаем младите фермери с това какво ги очаква. Те търпят често големи загуби и губят ентусиазма си за работа. Идеята ни е поне да ги предупредим, когато се захващат с този бизнес. Биха могли да опитат, но е редно да знаят какво точно ги очаква. Този проблем е много актуален.

Друга наша цел е да информираме хората тези 80% вносни зеленчуци какво производство са и как точно се добиват. Как примерно става така, че в Йордания, където дори няма подходящи условия се произвеждат по-евтини домати от българските.

Обяснението е просто – там зеленчуците се отглеждат в изкуствена среда по метода хидропоника. Коренът на растението се развива в един плик, голям колкото хляб, и по тръбичка капе хранителен разтвор. И благодарение на тази технология те добиват 65 тона домати от декар. Ние ги отглеждаме на почва и не можем да добием 6 тона, а най-много 4-5, от декар. Освен това тези растения са генно-модифицирани, тъй като нормален домат не може да издържи на този начин на отглеждане, нито да остане цял месец червен и пресен. И така ние сме принудени да се конкурираме с такова производство. Това е нелепо, ние нямаме никакъв шанс.

Нали страната ни забрани генно-модифицираните храни, как тогава доматите, внос от Йордания, са такива?

У нас е забранено производството на генно-модифицирани храни, но вносът е отворен. Това е пълен абсурд и той не е случаен. Внасяме ги и са в пъти по-евтини, а в същото време родния зеленчукопроизводител няма право да ги произвежда. Той отглежда много по-качествени, но в пъти по-скъпи зеленчуци.

Тази ли е причината да не се чувстват родните зеленчукопроизводители на равно с чуждите?

Не само. Ние не искаме държавата да ни подпомага, но нека ни осигурят равни условия спрямо производителите на вносна стока. Всяка държава логично води политика на протекция върху собствените си производители. Например в съседните ни страни плащат символични такси за водата за поливане. Тя е под налягане – някой я е добил, довел я е до градината им, има помпа, която създава налягане и градинарят само отваря крана и полива. Докато при нас не е така – ако биеш собствен сондаж минават 2 год. докато го узакониш и веднага след това Басейнова дирекция ти слага водомер.

Гарантирам, че както преди време имаше проблем със златната захар, сега има златни яйца, след година-две ще има проблем със златни краставици и домати и тогава ще направим един реквием за българския зеленчукопроизводител и това е.

Нашият единствен пазар е по-възрастното население. Господ да дава здраве на пенсионерите, на техните скромни доходи се крепим и ние, тъй като по-възрастните хора не могат да свикнат с вкуса на генно-модифицираните зеленчуци. Младите по-рядко ядат плодове и зеленчуци, а и не познават вкуса на истинския домат. Докато пенсионерите с нетърпение чакат пролетта да извадим първата продукция, хапват салати, правят зимнина.

В такъв случай основният доход в професията би трябвало да идва от експорт. Какви  са начините да се организира износ на зеленчукова продукция?

Аз лично 3 пъти съм правил такива опити и трите пъти претърпях фиаско. Самостоятелните опити за износ са утопия. Нашата работа е обсебваща, занаятът е такъв, за кратко ако отсъстваш, нещо се случва. Други хора трябва да се занимават с експорта, както беше преди, когато съществуваше Булгарплод.

В другите държави така е организирано. Тези фирми може да не са точно държавни, но имат държавно участие или подкрепа. Производителят има ангажимент само да закара стоката си до един кантар и там да му я платят като още преди началото на сезона му заявяват какви количества се чакат от него. Това е вариантът.

Тоест ако го имаше сега Булгарплод всичко щеше да е по-различно?

Ако трябва да съм честен навремето го мразех и сега ми е трудно да кажа, че ако го има ще е по-добре, но в крайна сметка – да. Трябва да има такава организация, която да подпомогне износа. Ние трябва да имаме и преработка, и износ, и вътрешен пазар. Това е единственият вариант отново да покорим чуждите пазари.  Ако държавата или някаква организация от типа на Булгарплод организира това, ние можем да храним нашето население без пари. Защото парите са в експорта, а вътрешният пазар е между другото. А ние сме принудени сега това между другото да го превърнем в единственото си препитание, обърнахме пирамидата.

Какво мислите за зеленчуците, които носят стикер БИО и струват двойно и тройно повече?

Ако трябва да съм искрен това е пълна глупост. Освен това съм сигурен като земеделец с 25 г. стаж, че да се произведе зеленчукова продукция без да се използват пестициди е невъзможно. Не е проблемът в използването на пестициди – ако се прави както трябва, продукцията остава напълно чиста. Водещи производители на такива препарати са германски фирми, които пишат на етикетите си изключително точни карантинни срокове. Примерно за конкретен препарат има срок 17 дни, не 20, не 15, а точно 17 дни. Единствената причина за тези конкретни цифри е, че са проведени множество изследвания. Това са фирми с огромни бюджети, които не могат да си позволят някой да ги осъди, ако не е така.

Моите градини са в с. Константиново, поливаме с чисти води от Мандренското езеро. Това са истински чисти зеленчуци. Така или иначе обаче биопродукцията си има своя пазар. Има хора, които са убедени, че трябва да се хранят с такива зеленчуци и производителите им осигуряват това, но тази ниша е много малка и тя не е за нас. Ние не сме в този пазар.

Има много млади фермери, които се впускат в био производството. В това няма нищо лошо, но разходите им са огромни, не могат после да продадат стоката си и бързо фалират. 

Какви законодателни инициати предвиждате?

Преди няколко години бях абсолютно наясно какво трябва да се направи, сега обаче не съм толкова сигурен. По принцип обаче нещата не могат да се оправят от само себе си. Построяването на 1 декар оранжерия е свързано с разходи за около 100 хил. лв., а моите колеги болшинството нямат пари да си подновят амбалажа и кърпят щайги. В Македония като построиш оранжерия държавата ти връща 50% от вложените пари. А Македония е несравнимо по-бедна от България и като ресурси, и като население. И въпреки това държавата прави това за своите производители. Нещо повече там държавата прави сондажи, вади термални води и ги предоставя на градинарите си да отопляват оранжериите си. За това те плащат 15% от цената на мазута, който биха изгорили, ако сами се отопляват. Тези суми пък покриват разходите на държавата. Тоест държавата не е на загуба, но и не печели от тях.