Ако не Хага, ще бъде Международният трибунал по морско право в Хамбург

Спорът с България за определяне на морската граница може да се реши бързо по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага,

а ако преговорите не постигнат успех, може да бъде пренесен или в съда, или в Международния трибунал по морско право в Хамбург.

Това обяви държавният секретар в румънското външно министерство Богдан Ауреску.

На въпрос в интервю за Аджерпрес какъв е залогът в спора между Румъния и България за делимитацията на черноморските пространства, Ауреску напомни, че преговорите са започнали още през 1994 г. и че дискусиите се водят на ниво експерти. Той подчерта, че това не е новост в двустранните отношения, а единственият нов елемент е фактът, че въпросът е станал публичен, съобщи БТА.

"От румънска гледна точка реалният проблем е, че няма напредък в едни преговори, които би трябвало да се решат много бързо. Става въпрос за делимитиране, което се отнася както до териториалните води, така и до континенталния шелф и изключителната икономическа зона, и тук правя паралел с Украйна, с която се дискутираше само континенталният шелф и изключителната икономическа зона. Но за разлика от Украйна, където географският контекст беше усложнен заради съществуването на Змийския остров, в случая с България географският контекст е съвсем прост", каза още представителят на румънската държава.

Той уточни, че дискутираната площ е около 350 кв. км и отново направи сравнение с Украйна, където се водеше спор за 12 200 кв. км. "Съществува едно неотдавнашно събитие, което в определена степен обезпокои румънската страна. Научихме, че миналата година в Официалния вестник на ЕС е било публикувано известие в следствие на решение на българския Министерски съвет относно инициирането на процедури за концесиониране на един периметър в Черно море, чиито граници се припокриват със сектор от спорната зона", каза още Ауреску.

На въпрос дали спорният участък има икономически залог, той подчерта, че има правило, потвърдено и от Международния съд, и то гласи, че съществуването или несъществуването на въглеводородни ресурси не влияе върху процеса на морска делимитация.
Запитан дали спорната зона има връзка с трасето на бъдещия газопровод "Южен поток", каквито твърдения се появиха, Богдан Ауреску отговори, че доколкото знае, проектът "Южен поток" не е в достатъчно напреднала фаза, че да може да се каже със сигурност откъде ще мине през Черно море.

Той добави, че е забелязал някои реакции от страна на политически сили в България и на български медии, в които се казва, че Румъния е предявила териториални претенции спрямо България, и подчерта, че това е погрешно. "Не може да се говори за териториални претенции, когато имаш с другата държава морска делимитация в процес на осъществяване, с една спорна зона, върху която и двете страни имат конкуриращи се претенции", коментира държавният секретар и посочи, че Румъния би искала следващият 15-ти кръг от преговорите, планирани за тази година в Букурещ, да се проведат възможно най-скоро, за да не се стига до съд.

Вчера румънският посланик Антон Пъкурецу, който се срещна със зам.-външния министър Димитър Цанчев, заяви, че Румъния няма териториални претенции към България, и определи случилото се като недоразумение. Той отхвърли и твърдението, че Букурещ иска да бъде обсъдено положението на румънско малцинство в България.

Президентът Росен Плевнелиев пък коментира: "Този проблем съществува от 20 години между България и Румъния, не е териториална претенция и не може да бъде решен чрез извиване на ръце по начина, по който Румъния действаше със Сърбия, не може да бъде решен и с интервюта в телевизионни студия".