Село Брезница от няколко дни се върти в новинарските емисии с бунта на жителите му срещу смяната на директора в местното училище

Село Брезница от няколко дни се върти в новинарските емисии с бунта на жителите му срещу смяната на директора в местното училище. И както и в предни случаи започва и политическата употреба от “дългата ръка на ДПС” до “груба гербаджийска кадрова политика”. И както винаги никой не ще да чуе и проумее мнението на брезничани, което в същината си напомня пренебгревания, но тлеещ от години проблем с помаците. Брезничани не искат новия директор не защото е българин и християнин, а защото им натрапен, той е външен, чужд на техния капсолован свят. Затвореността на помашките общности си има причина и тя се точи далеч назад в годините. През настоящата 2012-та Брезница, а и почти всичките помашки села от западна Родопа ще отбележат една тъжна и мрачна годишнина – “кръстилката” или за тези, които не са запознати – насилственото им христианизиране.

С избухването на Балканската война през 1912 г. българската армия устремно се насочва през Родопите към Беломорието и Одрин. Историята на военните действия е известна. Почти неизвестна е историята, която се разиграва в ничията към момента земя по поречието на Места, носеща името Чеч. Административното безвластие е заместено от произвола на четите на ВМРО и грабежите на банди от мародери. Брезничани се усетили за опасността малко преди въоръжените до зъби комити да наближат селото им. Последвала паническа евакуация. Годните за нея поели през планината на юг към Драма и Кавала, откъдето надеждата била да се доберат до Турция. Пътешествието било екстремно и трагично, осеяно с изоставени бебета и дечица. Нещастниците не подозирали, че това е само началото. В Кавала те заварили огромно множество от бежанци като тях, които се опитвали да се качат на няколкото останали турски кораби. И когато един от тях се преобърнал в пристанището пред очите им, те решили да се върнат, въпреки настояванията на “неустрашимия терорист” Христо Чернопеев и Пейо Яворов да не се отказват от преселението. Брезничани все пак поемат многостралдалната голгота по обратния път. За да заварят селото си опожарено, останалите старци и немощни избити, а зимнината унищожена. Комитите се били настанили господарски в няколко от по-големите къщи. Оттук натък се разиграва сюжета от “Време разделно”, само че с обратен знак. За изтощените бежанци започва най-голямото изпитание – приемането на християнството. В двора на къщата на прочутия тогава имам Исов Оджа врял казан със свинско месо, до него православен свещеник със светия кръст и китка босилек в съд със светена вода. В близост, на Къдриевия орех, било бесилото.

Естествено начело в редицата бил имамът. Нещастникът, който решавал да се откаже от изяждането на паница свинско и целуването на кръста, имал две възвожности – да слуша писъците на изнасилените жени от семейството му или да увисне на бесилото. В случая прословутата привързаност на помаците към семейството изиграла своята роля. На новопокръстените комитите строго забранили доскорошните им мюсюлмански обичаи, даже погребенията се извършвали по християнски.

Реакцията била логична – брезничани преминали към криптоисляма /скрития ислям/. И така две мъчителни години, докато правителството на Васил Радославов отменило “шериата” на превърналата се в мафиотска структура ВМРО. През това време в Брезница пристигнали със своите надежди за оцеляване българи прогонени от Беломорието. Обединени от общата съдба на малтретирани и бежанци, мюсюлмани и християни намерили, макар мъчително и бавно, съгласието да живеят заедно и заедно си въздигнали духовните си храмове. Въпреки хрантутниците – войводи, които не само в Чеч, но и в цяла Македония създали своя паралелна, икономическа, мутренска власт основана на страха и насилието. Нещо подобно в годините на досегашния ни преход. За нашите герои, помаците от Брезница и региона, обаче спокойствието не е за дълго. Предстои им комунистическата “кръстилка” и повторението на сюжета с преселването. И така до ден днешен – нито българи с българите, нито турци с турците. Без състрадание, без съчувствие, без разбиране и от двете страни. Затворени в себе си – опитващи се да оцелеят.