Една от най-големите религиозни реликви на България- чудотворната икона на Богородица в Бачковския манастир, месеци наред е скрита от погледите на християните. При разследваденото на ПловдивУтре специалисти реставратори, пряко ангажирани със случая, разказаха, че светинята е в толкова окаяно състояние, че за първа година тя няма да бъде изнесесена на втория ден от Великден до Клувията, както вековната традиция повелява.
Вината за разтакаването носи не само Светия синод, но и Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, категорични са реставраторите. Из двора на обителта се шушука, че пътя до местността ще измине копието на иконата, но не такава е била заръката на Богородица. Притеснени миряни се обърнаха към нас и сигнализираха, че игуменът Борис се прави на глух, когато го запитат за чудотворната икона.
Опитахме се да се свържем с Бачковския манастир. Часове наред операторът повратяше, че в момента няма връзка с този номер. На другия ден пък никой не вдигаше. Отправихме въпроса и към Светия синод, но връзката се разпадна, а след това постоянно телефонът даваше заето. Предтекстът да я скрият от очите на миряните беше, че още преди началото на зимата през 2011 г. е затворена за реставрация.
Сагата с решението най-сетне чудотворната икона да бъде укрепена започва през 2010 г. Точно като в приказките – на 15 август – Голяма Богородица благодарение на спонсор на художника Ганчо Ганев е възложено да изкове липсващата част на рамката на обкова от сребро. Реставраторът Йовка Юрукова пък трябва да зачисти козметично светинята. Тя разказа, че игуменът на Бачковския манастир епископ Борис най-невъзпитано изгонил медиите да не могат да заснемат процеса.
„Когато започнахме да сваляме обковите – грузински и над него възрожденски, се оказа, че е в трагично състояние – точно като гъба. Не е отваряна за изследване от времето на Богдан Филов. Позачистих й личицето, но се нуждаеше от спешна реставрация и укрепяне. В горната страна на рамката се вижда, че е горяла“, разказа Юрукова. Специалистът сигнализира игумена, че нещата са сериозни и иконата буквално ще се разпадне, ако не се вземат мерки.
„Той уж се съгласи. Реставрацията е работа за един голям колектив – от химици, билози, фотографи, реставратори. Накараха ме да напиша едно становище, което трябваше да отиде в Светия синод. И чак след няколко месеца взеха решение, че действително ще се започне работа по иконата“, добави Юрукова.
Лично дядо Николай разпоредил на секрарката на Светия синод Йовка Юрукова да бъде включена в комсията за разглеждане за реставрация на иконата. Между другото, когато Юрукова казала, че цялостната реставрация ще струва около 10 000 лв, игуменът на Бачковския манастир се възпротивил, че толкова пари за реставрация не дава.
Специалистката така и не била извикана, когато комисията обсъжда работата по светинята. Реално това се случва чак към края на 2011 година. Комисията е съставена от проф. Григор Григоров от Националната художествена академия, Петър Попов, реставратор, Аблена Мазакова, завежда звеното към Института за паметници и реставрация, младият консерватор Илия Асенов, дядо Николай, Неврокопският владика и калугери от Атон.
Както обикновено Николай Пловдивски е на всяка манджа мерудия. По време на срещата взел думата, че дори и не я дал на никой, и рекъл, че лицето на иконата няма да се пипа, а само гърбa й. Специалистите се опитали да му се противопостваят, че тя задължително стрябва да се укрепи отпред, за да не падне живописта. Няма как да не се запитаме къде пак се бута наш Николай, след като Бачковският е един от трите ставропигиални манастири у нас – т.е. под прякото ръководство на Светия синод, но не и на Пловдивската митрополия.
По-късно става ясно, че консервацията и укрепването на изображението на св. Богородица е възложено само на проф. Григор Григоров, Илия Асенов и двама монаси - Симеон Дионисиатски и Методий Зографски. Реставраторът с 30-годишен стаж Йовка Юрукова е финтирана. Нищо, че именно нейно е пратеното становище до Светия синод още през 2010 г.и мерките, които трябва да се вземат, за да бъде спасена светинята. Именно това решение ще откриете и на страницата на синода.
Нравът на Пловдивския митрополит обаче е изиграл своята роля. Проф. Григоров катерично отрече той да се занимава с реставрацията като добави, че тя въобще не е започнала. „Отказах лично на секретаря на Светия Синод и на дядо Натанаил, защото това което реши комисията от специалисти няма нищо общо с това, което искат владиците. Тази икона трябва да бъде рестварирана в институция – да се дигне от Бачковския манастир, да се закара в Националната галерия, да се направят всички изследвания, ако трябва да отиде в Солун-там има много хубава апаратура за изследване, и да се върне. Дядо Николай обаче отсече, че иконата от манастира няма да се вади и че ще се реставрира от атонски монаси. Тогава комисията се отказа. Проблемът остава между Светия Синод и Министерството на културата“, отговори специалистът.
Манастирът е основан през 1209г. от грузинските братя Бакуриани. За да се освети църквата трябва да има чудотворна икона. Те са поръчали на цариградско ателие да се направи копие на Св. Богородица Влахерна, която е била закрилница на Цариград. Стояла е на портите на града. „Смятаме, че нашата чудотворна икона е именно копие на Влахерница, защото когато я отворихме, се оказа, че на ръцете й липсва обкова – имала е, но е изчезнал. Така че реликвата официално се води от началото на 13 век“, разказа Юрукова. Специалистът обаче се кълне в дългогодишния си стаж и смята, че Бачковската Богородица е много по-стара, защото по нея няма никакво злато. „Може би е на 900 или 1000 години дори“, убедена е тя.
Преданието записано в историята на обителта разказва, че Божията майка ще закриля България чрез иконата само при две условия – светинята да бъде поставена именно на проскенитария, за да вижда как миряните пристъпват от вратата и задължително всяка година на втория ден след Великден с литийно шествие да бъде отнасяна до местността Клувията, където в скалата е отпечатан лика на Божията майка. Монасите разказват, че по мистериозен начин Бачковската Богородица се е качила в скалите в месността Клувията и именно там била открита от овчари. Три пъти била занасяна в манастира и три пъти по чудодеен начин се връщала в скалата. Накрая Богородица се явила в съня на един монах. В откровение тя му разкрила условията си.
Има хиляди истории на изцерени хора с помощта на Божията майка – записани и издадени. Мълчаливо ли ще приемаме апатаията на Светия синод и Министерството на културата? С безхаберието си за пореден път българинът показва, че не цени великите учители и светии, закрилящи родината. След като тези, които трябва да се грижат за вярата и културните ценности не помръдват пръст, по всички личи, че инициативата ще бъде на обществото.
Освен ако не искаме да се простим със закрилата на най-близката на Иисус – тази, която му е дала живот на Земята и към чиято помощ прибягваме, когато всеки друг ни изоставя и вратите към изхода изглеждат затворени.
