Оттук нататък експертите трябва внимателно да планират следващите проекти, за да бъдат те истински рентабилни и да осигурят достатъчно електроенергия в дългосрочна перспектива на България.

България се отказа от строителството на АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след заседание на Министерски съвет в сряда. Ден по-късно Народното събрание прие решение, с което подкрепи краят на проекта.

При първото гласуване от 140 депутати "за" гласуваха 108, 32 бяха "против", нямаше "въздържали се". Янаки Стоилов от Коалиция за България поиска прегласуване на решението. Тогава от 163, "за" гласуваха 120, 42 гласуваха "против", един се въздържа. Правителството възнамерява на мястото на атомната електроцентрала да бъде построена газова централа, а поръчаният реактор да бъде преместен като седми в АЕЦ „Козлодуй”.

За да получи България реактора са нужни още около 130 милиона евро, обяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, който ще предаде позицията на страната ни при посещението си в Москва в края на седмицата. След петролопровода Бургас – Александруполис това е вторият проект от така наречения “голям енергиен шлем”, договорен от кабинета “Станишев” и президента Първанов, от който България се отказва. В замяна правителството на ГЕРБ ще ускори газопровода “Южен поток” и ще предложи на руската “Газпром” да изгради газова електроцентрала на площадката в Белене.

С решението кабинетът дори не изчака доклада на наетият чуждестранен консултант, който все още не е приключил работата си. Инвестиционната банка HSBC трябваше до октомври да оцени нуждата от нови мощности и рентабилността на бъдещата атомна централа, а срещу допълнителен хонорар да привлече и западен инвеститор. Според експерти именно липсата на такъв инвеститор е една от причините за отказа от АЕЦ „Белене”, тъй като лично премиерът Бойко Борисов нееднократно заявяваше, че централата няма да се строи без участието на западен капитал. Продължение по темата