Оттук нататък експертите трябва внимателно да планират следващите проекти, за да бъдат те истински рентабилни и да осигурят достатъчно електроенергия в дългосрочна перспектива на България.

Като основен аргумент за решението си министър-председателят изтъкна още високата цена на проекта, който по неговите оценки би струвал на страната ни около 21 милиарда лева – сума, непосилна за България.

Отказът от АЕЦ „Белене” предизвика ожесточен спор в страната относно правилността му. Президентът Росен Плевнелиев заяви, че подкрепя това решение на Министерски съвет, което за първи път се взима прозрачно. Според държавния глава не е ясна финансовата изгода за България от реализацията на АЕЦ "Белене". Проектът не решава проблема с енергийната неефективност на страната, която в момента по този показател изостава най-чувствително в Европа.

Очаквано от БСП разкритикуваха решението на Борисов, като лидерът на левицата Сергей Станишев заяви, че то е фатално за България. Според него без атомна електроцентрала в бъдеще страната ни ще бъде поставена пред нуждата от внос на ток. Освен това от БСП смятат, че изграждането на газова централа на площадката в Белене всъщност ни обрича на енергийна зависимост към Москва, тъй като според социалистите газта за захранването й ще идва пак от Русия.

От Атака пък окачествиха решението като национално предателство. Според заместник-председателят на партията Павел Шопов отказът от втора атомна централа е станал под външен натиск и обслужва чужди интереси. „Вижте интересите на държавата Турция, която работи по 4 ядрени централи, държавата Румъния, която явно ще продължи да развива своята ядрена енергетика. Целта е след спирането на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй", което е предвидимо дори и да бъде удължен срокът им на работа, България да ликвидира на практика своята последна висока технология.

Това е сред най-големите грешки, която е правена в последните 20 г. от началото на демокрацията", допълни Шопов. От своя страна „Синята коалиция” поздрави премиера за решението. И докато политиците изхождат в своите позиции от интересите си и от ориентацията си спрямо Русия, експертите също бяха разделени по въпроса за отказа от строеж на АЕЦ „Белене”.

Според много от тях решението е правилно, но трябва внимателно да се обмислят всички детайли. От една страна е важно откъде ще идва газът за евентуалната газова централа в Белене и на каква цена, от друга – как точно ще бъде осъществено преместването на заявения от България реактор в Козлодуй и на каква цена ще се осъществи това. Освен това е изключително важен въпросът с безопасността. След аварията във АЕЦ ”Фукушима” на 11 март миналата година в Япония, десетки водещи страни промениха ядрените си стратегии, като някои от тях дори въведоха мораториум върху строежа на нови атомни електроцентрали. Експерти изтъкнаха и друг показателен факт – така и не се намери сериозен западен инвеститор с интерес към АЕЦ „Белене” – нещо, което категорично подсказва, че проектът не е от най-рентабилните.

Някои анализатори дори изказаха твърдение, че интересът само на Русия към електроцентралата показва, че за Москва втората атомна централа у нас има не просто икономическо, а най-вече геополитическо значение. Изхождайки от такава хипотеза е изключително как ще се развият оттук нататък отношенията между двете страни. За всички е ясно, че макар че от руската страна да обявиха, че няма да правят трагедии от отказа на проекта, за Москва решението на София има политически нюанс.

След като предишното правителство подписа редица енергийни договори и заформи така наречения „Голям шлем”, настоящите управници зачеркнаха първо петролопровода „Бургас – Александруполис”, а сега и АЕЦ „Белене”. Така единствено газопровода „Южен поток” остава на дневен ред, като засега премиерът Борисов е категоричен, че България ще участва в него. Всичко това няма как да не се отрази на отношенията между двете страни, като дори премиерът подчерта, че изпраща в Москва Делян Добрев с мисията както да оповести решението, така и да се договори с Русия да не предявява иск към страната ни за пропуснати ползи.

Още в четвъртък стана ясно, че българската делегация я очакват тежки преговори в руската столица, след като руския министър на енергетиката Сергей Шматко заяви, че при преговорите Кремъл ще държи на строгото спазване на всички норми, прави и ангажименти на страните по действащите документи. Той припомня, че по този проект се работи отдавна, купува се и се произвежда оборудване за „Белене".

От изавленията на Шматко става ясно, че Русия вероятно или ще настоява страната ни да заплати всички дейности, извършени досега по АЕЦ „Белене” или, че проектът ще бъде предаден на Арбитражния съд. Вестник "Ведомости" също прогнозира, че страната ни ще трябва да плати глоби, които значително ще надвишат загубите за „Росатом” в размер на 58 милиона евро. Това е цената на изпълнените вече подготвителни работи на площадката за строителството на централата, уточнява вестникът.

Освен това, руската страна държи един много силен коз в ръцете си – доставките на природен газ. Именно цената на газът е едно от най-влиятелните инструменти на Москва през последните години във външнополитически план. Използвайки умело енергийните си ресурси, Русия за сравнително кратко време възвърна позагубените си след краха на Съветския съюз позиции в международен план. След като българското правителство обяви намерението си да изгради газова централа на площадката в Белене, от изключително важно значение е цената на суровината за тази централа.

Премиерът Борисов вече обяви, че българската делегация ще води преговори в Русия за евентуално намаляване на цената на природния газ. Руските медии обаче вчера намекнаха, че след провала на проекта „Белене”, едно такова поевтиняване трудно ще се случи. Само бъдещето ще покаже доколко взетото решение е правилно за България. Към момента се изказват мнения и в двете посоки, като в повечето случаи те са на хора, изказващи позиция про или анти Русия.

Подобен спор обаче е изключително непродуктивен и няма отношение към чисто икономическата обосновка на строежа или отказа от такъв на АЕЦ „Белене”. Оттук нататък експертите трябва внимателно да планират следващите проекти, за да бъдат те истински рентабилни и да осигурят достатъчно електроенергия в дългосрочна перспектива на България.