През последните 5 години Русия увеличи износа на оръжие към Сирия с 600 процента, а в град Тартус се намира единствената руска военна база на Средиземно море.

Срещата, която за първи път се провежда в Ирак след 1990 година насам, е охранявана от 100 хиляди полицейски служители – разпръснати из цялата столица – по заповед на иракското правителство, тъй като само преди седмица загинаха над 50 души при редица атентати в страната.

Арабските лидери вече обявиха, че срещата няма за цел да призове Асад да слезе от поста си или въоръжаване на бунтовниците срещу него.Те призовават за провеждането на диалог между сирийското правителство и опозицията, базиран на 6-те точки от мирния план на Кофи Анан. Повече от година след избухването на кръвопролитията в Сирия, този план е първата сериозна алтернатива за разрешаване на конфликта.

След хилядите убити, десетките хиляди ранени и прокудени от домовете си сирийци, международната общност изглежда най-после успя да предложи някакъв вариант за изход от кризата. Тук основната промяна дойде от факта, че посредник в преговорите е Русия – една от страните, подкрепящи президента Асад. След революциите в Тунис и Египет, довели да смяната на режимите, както и след военната интервенция в Либия, свалила от власт Муамар Кадафи, международната общност очакваше съдбата на тримата свалени лидери да последва и Башар Асад.

Тук обаче ситуацията се оказа доста различна и скоро стана ясно, че сирийският президент трудно ще бъде свален от поста си, благодарение на подкрепата на Москва. И това никак не е случайно – през последните 5 години Русия увеличи износа на оръжие към Сирия с 600 процента, а в град Тартус се намира единствената руска военна база на Средиземно море. Именно затова Кремъл подкрепи плана на Кофи Анана и склони Дамаск да приеме точките, залегнали в него.

От руска страна обаче, предварително уточниха, че не приемат като условие оттеглянето от власт на Асад. Така, поставяйки от една страна Русия и Китай, а от другата повечето западни сили, начело със Съединените щати, ситуацията в Сирия изглежда неразрешима. Според експерти, правителствените сили няма да отстъпят и милиметър от позициите си, тъй като вярват, че дори минимално отстъпление би означавало краят им начело на страната.

Опозицията от своя страна трудно ще се откаже да търси сметка на режима на Асад за престъпленията, извършени от него. В такава ситуация е трудно да се повярва, че един такъв план като този на Кофи Анан е практически приложим. Още повече, че някои международни наблюдатели го окачествиха като частично и изкуствено решение на проблема, което няма да доведе до мир. Въпреки това не може да се отрече, че този план има подкрепата на ключови играчи в региона – нещо, което само по себе си е успех. Освен това, дори частичното разоръжаване на двете страни в конфликта би могло да спаси немалко човешки живота, като се има предвид огромния брой жертви, загинали през последната една година в Сирия.

Стълкновенията заплашват да се превърнат в международен конфликт, след като през последните дни насилието се прехвърли в Ливан и не е изключено да обхване и части от Турция. Точно тази опасност кара световната общност да действа бързо и да се опита всячески да потуши напрежението, тъй като конфликтът крие много неизвестни. За това предупреди в началото на седмицата и генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, според когото ситуацията остава взривоопасна. Оттук нататък основна роля за разрешаването на ситуацията имат Башар Асад и опозиционните лидери.

За всеки е ясно, че каквито и усилия да полага светът за спирането на конфликта, той трудно ще бъде разрешен без компромиси от страна на враждуващите страни. Още повече, че всяка от така наречените Велики сили преследва преди всичко своя интерес, като точно това създава настоящата патова ситуация. Ако планът на Кофи Анан пропадне, това няма да е голяма изненада.

Ако обаче все пак успее, дори и частично, планът няма да разреши изцяло проблемите в Сирия, нито ще помири трайно враждуващите. Въпреки това, подобно развитие ще помогне поне да се намалят човешките жертви в размирната страна. А това е нещо, към което несъмнено трябва да се стремят всички страни в конфликта.