Филмът "Джак и Джил" счупи рекорда и получи 10 анти-отличия, a Адам Сандлър напълно заслужено e нaй-"награденият"

Лентата "Джак и Джил" на Адам Сандлър е големият "победител" на церемонията по връчването на наградите Златни малинки (Razzie Awards), присъждани ежегодно за най-лошокачествена кинопродукция.

"Джак и Джил" счупи рекорда, получавайки всичките 10 отличия във водещите категории, сред които за най-лош филм на 2011 г. и най-лоши актьорски изяви.

Това се случва за първи път в 32-годишната история на ежегодните награди за най-лошокачествена кинопродукция.

Рекордът почти двойно е надминал предишния "лидер" Еди Мърфи.

Освен това Сaндлър създаде прецедент, като за най-слаба актриса е обявен мъж, тъй като в "Джак и Джил" играе и мъж, и жена. Още един - актриса във второстепенна роля също е мъж - Дейвид Спейд, който също играе жена.

Адам Сандлър е отличен за най-лоша главна мъжка. "Златна малинка" за най-лош сценарий също е лично негово постижение. Иначе филмът победи и в категорията за най-лоша режисура и за най-лош римейк.

Филмът победи и в категорията за най-лоша режисура, най-лош сценарий, отново дело на Сандлър, както и за най-лош римейк.

В категорията за най-лоша мъжка поддържаща роля спечели ветеранът на американското кино Ал Пачино. Забележителното тук е, че Пачино играе себе си в. "Джак и Джил"!

Сандлър, заедно с Кейти Холмс получиха Златни малинки и в категорията за най-лоша екранна двойка за участието си в "Джак и Джил". Всички актьори във филма, в това число Пачино, Сандлър и Холмс споделиха и отличието за най-лош актьорски състав.

За присъждането на наградите гласуват общо 650 членове на Фондация Златна Малинка.

За първи път тази година Златните малинки бяха връчени на церемония в Лос Анджелис на 1 април - деня на хумора, но и на глупостта. Досега Златните малинки се връчваха в навечерието на Оскарите. Така церемонията по Оскарите помагаше бързо да се забравят филмовите провали. Промяната на традицията тази година обаче ще направи най-големите филмови гафове, отличени със Златни малинки, по-дълго време незабравими.

"Философията на Адам Сандлър е "Колкото и тъпо да го направя, феновете ми ще го гледат", казва основателят на златните малинки Джон Уилсън пред USA Today, предава Дневник. "Мисля, че става въпрос за пълна липса на отговорност, гордост и какъвто и да е напън да се предложи нещо добро на публиката. В това всъщност няма нещо лошо, но хората плащат пари, за да видят този филм".

По време на появата си през ноември "Джак и Джил", който разказва за досадната Джил, която внезапно преобръща живота на брата си близнак Джак, беше посрещнат изключително хладно от критиката, а в кино сайта IMDb рейтингът му е едва 3.4 (което пак му е много, но все пак сайтът е американски).

Много рецензии отбелязват приликата с класиката на Ед Ууд "Глен и Гленда", а издания като "Гардиън" го описват като "толкова ужасен, че е дори плашещо", а Сандлър като "разболял се от синдрома на Еди Мърфи" (в."Съндей морнинг хералд"). Star Democrat пише "Защо, Ал Пачино, защо?", а ABC Radio се опитва да отгатне колко милиона трябва да е получил той, за да се съгласи да участва.

Въпреки отзивите комедията стигна до второ място в американския боксофис.