Гочето: Илия Павлов знаеше, че си струва да се инвестира в Стилян Петров

Спорт

05-04-2012, 09:43

Снимка:

sportline.bg

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

Открил Мартин Петров във В група 

Георги Василев-Гочето е един от най-успешните български треньори. За него, освен че е печелил титлата и купата и с двата родни гранда - Левски и ЦСКА, всеизвестен факт е, че доведе Стилиян Петров и Мартин Петров. Колегите от Sportline.bg потърсиха специалиста, за да се върне в спомените си отпреди 14 години и да ни разкаже за първите крачки на Стенли с ЦСКА.

Здравейте, г-н Василев. Потърсихме ви, тъй като едва ли има по-подходящ човек от вас, който да попитаме за онзи Стилиян Петров, който най-малко познаваме. Как се стигна до идването му в ЦСКА?

- С болка трябва да говоря за това момче, което изключително уважавам. Момче, което впоследствие се оформи като спортист и личност от големи висини. Показателно за това каква личност е той е обичта и съчувствието, което се изля от къде ли не след тази неприятна новина за болестта му. По онова време ЦСКА имаше отбор, който вече си беше гарантирал титлата на полусезона. Казвам това, за да стане ясно, че двамата са привлечени заради качествата си, не защото спешно сме имали нужда от нови играчи. Стилиян и Мартин бяха на по 17-18 години и аз видях голямо бъдеще в тях. По това време Илия Павлов бе президент на клуба. Заедно с него, Емил Данчев и Евгени Горанов успяхме да убедим ръководството, че тяхното привличане значи инвестиция в бъдещето на ЦСКА. 

Спомняте ли си конкретния мач, в който забелязахте таланта му?

- Мартин го открих във "В" групите, играеше за Климентово, докато Стилиян вече имаше мачове в "А" група с Монтана. Освен това аз имах много контакти и до мен достигнаха информации за изявите на едно момче с екипа на Монтана. Предстоеше ми мач с ЦСКА срещу Монтана и направихме среща с баща му и членове на ръководството. Така след края на есенния полусезон Стилиян дойде на "Българска армия".

Към него интерес е имало и от страна на Левски, но вие сте успели да им го измъкнете под носа.

- Да, и от Левски, и от Ловеч искаха да подпишат със Стилиян. Но ние реагирахме по-бързо, защото Илия Павлов бе убеден, че инвестицията си струва.

Какъв човек беше Стилиян Петров според първите ви впечатления от него?

- Имах възможност да опозная и него, и Мартин много добре, тъй като живяхме дълго време заедно на Панчарево. Аз имах апартамент в София, който ЦСКА ми плащаше, но исках да съм по-близо до момчетата, затова отидох там. После излязоха спекулации, че съм бил стиснат, но тази бе истинската причина да отида в Панчарево. Само добри думи мога да кажа за тях, то е ясно. Стилиянчо е златно момче. Нито той, нито Мартин парадират със себе си и постигнатото от тях. Ако могат, помагат. Скромни момчета бяха, такива и останаха. Двамата са твърде различни по характер. Стилиян е по-спокойният, по-плавният и лесно комуникиращ. Притежава финес. Бързо се сработва, водещ като личност, добър баланьор. Мартин е по-избухлив, с повече енергия и в комплексен план по-разнообразен.

Обвиняват ви, че въпреки заслугата ви за привличането им на "Българска армия", вие сте ги пренебрегвали и не са играли редовно.

- Това много ме разочарова. Стилиян и Мартин никога не са се оплаквали, че не играят всеки мач. Обвиненията дойдоха от хора, които искат да приписват чужди заслуги. Не съм ги отритнал, каквито обвинения наскоро прочетох. Стойчо Младенов пък ги бил наложил. Тогава той ми бе помощник, доволен съм от него, работеше вярно и точно, но Евгени Горанов, Емил Данчев и аз уточнихме и уредихме привличането на Петровите в отбора. След напускането ми треньорите, които минаха през "Армията", продължиха моята линия. Аз исках да не ги хвърлям в непознатото изведнъж. Спомням си, че Стилиян даже нямаше паспорт, когато дойде в ЦСКА.

Как се представи Стилиян в дебюта си? Бързо ли даде да се разбере, че ходът по привличането му е бил успешен?

- ЦСКА имаше шампионски отбор, Стилиян и Мартин участваха дейно в спечелването на титлата и купата, но в края на сезона. За ЦСКА бяха добър ход от където и да го погледнеш, още повече, че излязоха почти без пари на клуба. Мисля, че дебютният мач на Стилиян бе за купата срещу Етър. Не съм съвсем сигурен. Мартин тогава направи дузпа и я изпусна. Бяха постоянни през пролетта. После ги пратих в юношеския отбор, където играха във финална фаза на Купата на юношите. И есента и двамата влязоха в казармата. В спомените ми те са като две части от едно цяло, защото заедно ги привлякох, заедно дебютираха, играха и живяха. Спомням си, че един ден Мартин дойде при мен и ми каза: "Има ли възможност да ни разделите? Големи приятели сме, разбираме се чудесно, но вече всеки има личен живот". Иначе аз никога не съм се съмнявал, че привличането на Стилиян е успешен ход. Почти никога не бъркам в преценката си за футболистите. Тогава, както вече казах, ЦСКА бе солиден отбор, а на полусезона ние взехме само две момчета, и то млади, че и от провинцията. Питаха ме: "Каква е целта? За какво са ти тези младоци?", а аз заявих: "Това е бъдещето на ЦСКА".

Предполагам, за вас няма съмнение, че Стилиян ще се пребори с тежката диагноза?

- Несъмнено! Аз искам да кажа едно: да отидем и да се помолим за него в църквата, да не обявяваме подкрепата си, само когато ни я организират. Нека да бъдем позитивни и това да стигне до него.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен