Просто е - контрол и от институциите, и от гражданите

„24 часа” се спира на проблема с безпризорните животни и най-вече кучетата, който периодично поражда дебат и често се стига до почти истерични позиции “за” и “против”

като днес публикува текст на Диана Димитрова, която се представя за редови гражданин, който няма куче, но много обича всички животни.

В една почивна база близо до Самоков гледат три кучета, разказва тя. Едното е женско. Отказват да го кастрират. Два пъти в годината ражда между 10 и 12 кученца. Като станат на около 2 месеца, ако някой вземе 1-2, добре, ако ли не - всичките се качват в колата, докарват се в София и се пускат. Това прави общо 20 кученца годишно само от един човек. Съсед на позната, който живее близо до Александровска болница, за 3 години изхвърли 8 кучета, и то породисти. И никой не го санкционира. От неговата безотговорност страдат и обществото, и животните. Как тогава да бъде решен проблемът?

Купуват се или се наемат под наем две до три подвижни клиники, дори мисля, че има поне една такава в България, и те обикалят страната - по села, строежи, почивни бази, хижи, и кастрират, ваксинират и обезпаразитяват всички кучета. Маркират ги или им слагат чипове и ги регистрират. Така ще се знае и къде кой екип е обработвал животни и ако има пропуски, кой е отговорен. Ще има и контрол над изразходваните средства. Това се прави и със съдействието на кметовете по места. Който откаже да му се кастрира кучето, се вкарва в регистър и се задължава да плаща данък за кучето в размер на 100 лв. примерно. Който каже, че няма куче или че дадено животно не е негово, го конфискуват. В хода на тази кампания болните и агресивни животни се евтанизират.

Всички домашни кучета задължително се регистрират и се поставят чипове от стопаните им. Кастрираните се освобождават от годишна такса. За некастрираните се плаща примерно по 50 лв. на година. По друга тарифа и по други правила трябва да се заплаща и осъществява контролът над развъдниците за кучета. Те печелят от това и трябва да плащат много по-големи такси.

Същевременно трябва да се изграждат приюти. Може да използваме немския модел: общината предоставя терена под наем или го продава и съответната фирма или фондация изгражда приют с клиника и малко хотелче за животни към него, за да има с какво да се издържа. Общината дава таксите от домашните животни за приюта, а те имат ангажимента да реагират на всеки сигнал на гражданин, имат коли, клетки, оборудване и работят съвместно и със зоополицията.

Приятелка, която живее във Виена, ми разказа как миналата година в двора й се промъкнала котка. Тя решила да нахрани животното и на следващия ден дори решила да го приюти. Проблемът е, казва тя, че там няма откъде да дойде едно животно ей така и това беше много странно. Оттук нататък обаче започна странното за мен. На втория ден сутринта при нея пристигнал инспектор и я предупредил, че съседи са сигнализирали за котка в двора им, която няма верижка и медальон с името, адреса и телефона на собственика. Проверил веднага има ли животното чип. Нямало. Приятелката ми обяснила, че ще задържи котето и ще му сложи медальон. След още два дни инспекторът се върнал, за да провери дали това е изпълнено. Мисля, че вече е ясно защо там няма бездомни животни или е прецедент, ако се появят. Просто е - контрол и от институциите, и от гражданите.