Синът на Мадам Ба обходи всички чалготеки в Пловдив, феновете едва не го изгониха от отбора, но голът в Ловеч преобърна отношенинията му с агитката на 180 градуса

Напускам Локомотив (Пд)! Това е 99 процента сигурно. Срещу Литекс най-вероятно ще изиграя последния си двубой. Президентът Константин Динев знае за решението ми.

Това са думи на Юнес Бенжелюн. Героят за Локо, чийто гол класира черно-белите на финал за Купата на страната. Не, няма грешка. Наистина са изречени от устата на французина с мароканска кръв. Само че на 24 ноември 2011 година, точно 3 дни преди последния мач на смърфовете от есенния полусезон срещу Литекс. Тогава Локо също победи, но с 2:1, а след двубоя Емил Велев изрече култова реплика: Юнес може и да иска да си ходи, но не ме е питал. А аз няма да му позволя това да се случи.

Е, Кокала се оказа напълно прав. Именно той сложи край на лиготиите и потуши войната между българи и чужденци, която бушуваше в съблекалнята на Лаута при предишните треньори на тима. Той вкара в релси Юнес Бенжелюн, прочут в Пловдив повече с похожденията си по чалготеките в града, отколкото с изявите си на терена. В интернет безпроблемно можеш да откриеш материали от рода на: Бенжелюн танцува в клип с Емилия, Бенжелюн танцува с Преслава, Бенжелюн танцува и пее с Галена, отколкото: Гол на Бенжелюн в еди кой си мач.

Големият син на Мадам Ба, Танцуващият Бенжелюн, бе със статут на вицепрезидент в Локо. Общо взето правеше каквото си иска, позволяваха му дори да идва на лагер с личния си автомобил, а не с клубния автобус, както всички останали. Отличните му игри в повечето мачове бяха бързо забравяни от феновете след само една или две безумни грешки в определен двубой. Темпераментната агитка на Локо не успя да изтърпи всичко това и се стигна до транспаранта на Стадиона на мира в Перник – „Юнес, или играй, или се махай”.

Това пък породи друг инцидент, след който нещата уж станаха необратими. Юнес вкара гол срещу Ботев (Враца), след което се обърна към Трибуна Бесика и с каратистки шут удари едно от рекламните пана зад вратата. Повечето фенове възприеха това като удар срещу тях. Точно от този момент защитникът спря да поздравява публиката на Лаута. След последен съдийски сигнал той моментално тръгваше на спринт към съблекалнята, докато в същото време съотборниците му се радваха на победите заедно с агитката.

Да, така беше до онази априлска вечер в Ловеч, когато същият този Танцуващ Бенжелюн вкара гола на победата и хвърли във възторг половин Пловдив. Същият спринтиращ към съблекалнята Бенжелюн този път сам прекрати бойкота си и отиде пред 2-хилядната агитка на черно-белите. Явно лулата на мира вече е изпушена...

А за близо 30-месечния си престой на Лаута Юнес направи изключително силни мачове. Това е самата истина. Той се превърна в един от най-резултатните централни защитници, играли в Локо през последните години. За 70 двубоя французинът има 9 гола, повечето отбелязани с глава, заради което заслужено му лепнаха прозвището Златната каска.

Малко хора знаят, че престоят му в нощните барове протича без задължителните в такива случаи алкохолни подвизи. Може да е силен на дансинга, но Бенжелюн почти не пие. Не закъснява и за тренировки и дори е един от първите, които пристигат на Лаута. Питайте Кокала, ако не вярвате. За съжаление, това негово лице засега остава незабелязано от повечето футболни запалянковци. Юнес сам може да промени това отношение към себе си. Може да го направи само с играта на терена, колкото и клиширано да звучи. А идва и финал срещу Лудогорец – каква по-добра възможност от това?