Оризовото олио дори облекчава симптомите на менопауза при китайките

Оризът е основната храна на 0,6% от населението на Земята.

Производството му осигурява годишно по 85 кг за всеки жител на планетата.

В Международния институт за изследване на ориза във Филипините се съхранява колекция от 100 000 сорта от растението.

Зърната се отличават с голяма калоричност – включват 75-85 % въглехидрати (от тях едва 0,12% са захари) и 10 на сто протеини. 96 % от тези две съставки се усвояват от човешкия организъм.

Похвалното слово за ориза не може да мине без информацията, че в него се съдържат витамините от В-групата, които поддържат дейността на нервната система и енергийния баланс на организма, витамин Е – антиоксидант, предпазващ от вредните въздействия на околната среда и др.

В белите зрънца има и фосфор, отговарящ за възпроизводството на клетките, калий, калций, магнезий и др.

От тях се приготвя брашно, което е бедно на мазнини, протеини и целулоза, вино, популярно най-вече в Китай, и ракията саке, любимата напитка на японците.

Олиото от оризови трици е особено подходящо за пържене, тъй като има точка на задимяване при 213°С.

Освен, че е богато на витамин Е, при това в лесно усвояема форма, това олио се счита за една от основните причини (наред с лецитина) над 90% от японките и китайките да не изпитват неприятните „топли вълни”, от които страдат жените в менопауза.

Оризовото олио съдържа и специфичен антиоксидант – гама-оризанол, а освен това то снижава холестерола и триглицеридите в кръвта, регулира отделянето на стомашни киселини.

Оризовите трици са на особена почит и намират най-различни приложения в Далечния Изток.

Използват ги в домашната козметика за избелване на кожата, като миещ домакински препарат, като гориво и изолация.

Кафявият ориз е по-полезен от белия, защото няколкото слоя влакънца, намиращи се на повърхността му, на които впрочем дължи окраската си, буквално са натъпкани с какви ли не ценни за организма минерални вещества.

Въпросните влакънца на белия му „родственик“ са „изстъргани“ при полирането на зрънцата му.

Оризът е една от най-старите земеделски култури. В Китай и Индия тя се отглежда от дълбока древност, в Европа е пренесена през VII в., а в Америка – 10 столетия по-късно.

В света с нея се засяват около 1,4 млрд. дка, от които 400 млн. – в Индия.