Не може да тичаш 1000 километра, да играеш по 70 мача на година и да няма допинг, категоричен е най-работещият български спортен хирург в интервю за sportline.bg

Д-р Христо Мазнейков е създателят на болничното бг-чудо "Света София".

За 7-те си години дейност клиниката се превърна в образец за професионална работа и неслучайно спечели десетки европейски награди. Идеологът на този проект пък е един от най-признатите не само у нас, но и по света спортни хирурзи. Затова е интересно какво мисли д-р Мазнейков по едни от най-големите здравни проблеми, вълнуващи футболния свят.

- Д-р Мазнейков, вие сте бивш футболист, медицински консултант сте на БФС и куп клубове, светило в медицината. Не може да не ви тревожи това, което се случва по европейските терени. Какво подсказва смъртта на Пиермарио Морозини на мача Пескара - Ливорно?

- Това е само айсберга на една ужасяваща тенденция. Това е видимата част, професионалния футбол, този, на който медиите обръщат внимание. Някой има ли представа обаче колко футболисти губят живота си на терена в по-долните дивизии на Франция, на Италия, на Англия? Говорим за десетки случаи. Според мен основните проблеми се дължат на хранителните добавки, които се дават на играчите. Аз съм твърдо против тях. Нека ги предлагат във фитнесите, но не и в сериозния спорт. На опаковките на тези добавки пише какво подсилват, на какво помагат, но никой не ги е тествал как влияят на самия организъм, какви са страничните им ефекти. Това не са лекарства. Всяко едно сериозно лекарство се тества на 70, на 100 хиляди души. За него се знае всичко! Затова и ние изписваме такива лекарства без проблем. Но добавките не са тествани върху никой, и никой не знае тази, която помага на нещо, на какво пък вреди!? Да не говорим, че съдържанието в тези добавки е доста апокрифно - понякога на етикетите пише, че се съдържат едни неща в определени нива, а истината е различна. Така бе сложена точка на сериозните щанги в България, беше зачеркната работата на Иван Абаджиев. Само защото някой купи диуретик, на чиито етикет не пишеше точното съдържание на съставките.

- Да, но без тези добавки възможно ли е да се изиграят 60-70, че и повече мачове на сезон?

- Естествено, че не е възможно. Но дайте да не си кривим душата, говорим в такива случаи за допинг, не за добавки. На маратонците им се разрешава годишно да участват максимум на 5 старта. Т.е. на година те пробягват в състезателно темпо малко над 200 километра! Да вземем халфовете в сериозните отбори. Например този на шампиона на Германия Борусия (Дортмунд) - Шинджи Кагава. За него изчислиха, че на мач средно изтичва около 14 километра! Ако играе 70 срещи, това са близо 1000 километра протичани в състезателно темпо! 5 пъти повече от това, което отпускат на маратонците! Само с мляко и бира ли се получава това? Естествено, че говорим за съвсем друго стимулиране и поддържане на организма.

- Не ви е страх да говорите открито за допинга значи? Тук взима ли се?

- Не знам, но ако се прави е от глупост, от незнание. Като в случая с ЦСКА. Костадин Стоянов е наш пациент, аз оперирах крака му, ние го възстановяваме. Запознат съм с допинг-скандала. Ами това, което е дадено на момчетата не им помага за нищо - нито да тичат по-бързо, нито да са по-силни. Говорим пак за проблема с добавките, в които понякога има вещества, които не са описани на етикета. Ние сме бедна страна. При нас допингът идва от страни, които са го взимали преди да стане забранен. Нали не смятате, че рекордите на Карл Люис, феноменалните плувания в Пекин на Майкъл Фелпс не се дължат на допинг? Но той е станал такъв, след като онези, които са го измислили, са го вкарали в списъка на забранените стимуланти. Нека не се лъжем. В страните с пари се инвестира страшно много в спортната медицина. За олимпиадата в Лондон са започнали да търсят стимуланти още отпреди 4, че и повече години. Това ще са непознати неща, няма да ги има в списъка със забранените. И когато отминат игрите, когато се спечелят медалите, тези които са измислили въпросния допинг, ще го вкарат в забранителната листа, а ние тепърва ще почнем да го купуваме. Ето затова нас ни хващат с допинг, а тях - не. В спорта, във футбола всичко е бизнес. И този, който първи направи фирми, които да контролират този бизнес, той е на върха. Както с изцкуствените игрища сега на ФИФА.

- Какво имате предвид?

- Ами изкуственото игрище е възможно най-лошото нещо, върху което да тренират децата, юношите. Че дори и мъжките отбори, вижте колко футболисти се контузиха на изкуствения терен на Черноморец! Само че някой до ФИФА си е направил фирма за такива игрища, създадена е схема и дайте навсякъде да правим такива. И никой не дава гласност на проблемите, които раждат тези терени. Защо няма инициатива да правим естествени игрища? Ние навремето в Беласица играехме боси. Ама теренът беше килим, стъпваш и крака ти потъва. Чак в юноши старша ни задължиха на републиканското да играем с обувки. Как тогава сме играли боси и никой не се е контузвал, а сега на изкуствените терени при супер екипировка травмите са една след друга!?

- Да се върнем на основния проблем - какъв е контролът над здравето на българските футболисти? Аз вече изказах мнението си, че в огромна част от клубовете то е почти нулев...

- В сериозна степен сте прав. Аз съм бил доста време в спортната клиника в "Дианабад" и мога да кажа, че дори част от предсезонните прегледи на играчите минават проформа. 5-6 се явят за изследванията, другите минат за бележка само и бягат навън. Да не говорим за прословутите задължителни медицински прегледи за мач. Няма да казвам имена на клубове, но съм виждал бележки, разписани от местно джипи! Как той е прегледал играчите, на какво ги е тествал да види физическото им състояние? И това е проблем на БФС. Той трябва да затегне контрола върху клубовете. Не може да има лицинезионни изисквания например за пресаташето на клуба да е завършил висше образование, да е работил едиколко си години в някаква медия, а за лекарят на отбора - не! Или ако ги има, те да не се спазват. Това поставя на много съмнителна карта здравето на състезателите.

- Защо тогава вашата гилдия не постави ребром въпроса? Драмата със Стилиян Петров е подходящ мотив да се организира една проверка на българските клубове. Не може само да се следи кой какво плаща, а да няма никакъв контрол над здравето на играчите?

- Това не е наша работа, организирането на подобен контрол е от правомощията на БФС. Ако съюзът иска да помогнем, ще се отзовем. Но не може да си зарежем работата и да тръгнем да проверяваме клубовете. Другите, които трбва да прокламират подобна промяна са медиите. Не може те да пропускат да задават въпроси от жизнено значение. Ето вижте какво става с ЦСКА и Левски. Двата клуба подписват договор с турска болница! При положение, че българските спортни хирурзи са сред най-признатите в света! Хубаво, решили - направили го. Но както медиите са отразили това, нека и по същия начин да задават въпроси. ЦСКА официално съобщи, че три месеца след операцията на Боладо в Турция на предна връзка, той ще започне подготовка. Много ми е интересно как ще стане това. Все пак аз съм бил председател на Дружеството по коленна хирургия и не виждам как е възможно това. В крайна сметка медицината е точна наука и на нея трябва да се гледа сериозно. Същото важи и за БФС. От там трябва да решат как да вкарат в някакви норми медицинската работа в клубовете.

- Наясно ли сте, че в 90 процента от клубовете треньорите правят плановете си за подготовка без въобще да се консултират с лекарите?

- Аз специално се радвам, че във футбола ни влязоха треньори като Любо Пенев, като Илиан Илиев, като Христо Стоичков. Те са играли сериозен футбол на Запад и са наясно, че когато футболистът е контузен, той трябва да се лекува, а не да стиска зъби! В много от клубовете карат играчите да излизат на инжекции в името на някакви три точки, което е ужасяващо. Треньорите не са медицински лица, те нямат представа колко много рискува един такъв футболист. Та той е в състояние да получи контузия, която да го извади от игра с месеци. Както и се е случвало често. Естествено, че треньора да работи в тясна връзка с клубния лекар. Недопустимо е например в даден отбор да има играчи от 16-годишна до 36-годишна възраст и всички те да бъдат натоварвани еднакво! Друг е въпросът, че от медицинска гледна точка при този ритъм на игра вече подготовката се измества в съвсем друга посока. Говорих с Димитър Бербатов, когато той беше в Тотнъм. Знаете ли какво правят там между срещите? Карат колело, плуват, трупат въздух, но не тичат интензивно, защото го правят достатъчно сериозно по време на мачовете. Отмина времето на тренировките, които имахме в Беласица - слагаш 30 килограма чувал на врата и отиваш да тичаш. В Барселона пък съм говорил с Йохан Кройф. Той ми каза, че тренировката, ако е два часа, единият от тях е за индивидуална подготовка. Всеки работи за това, което му липсва. Ние се опитваме да пренесем тази индивидуална работа в хирургията и по-специално при оперирането на предна кръстна връзка. Знаете, че тази травма сложи точка на кариерите на Ван Бастен, на Матиас Замер, на доста футболисти. И една от причините затова е, че при всеки се подхождаше по един и същ начин. Докато сега индивидуалния подход в хирургията дава доста по-добри резултати.

- Имате ли представа какво е положението със Стилиян Петров?

- Да, но по-важното е друго. Да видим как в Англия се грижат за играчите в клубовете. Там всяка седмица правят такива обстоятелствени прегледи, че хващат болестта на Стенли в толкова ранна фаза, каквато не можете да си представите. А у нас прегледите ги вършат джипита!? Не е сериозно. Вярвам, че БФС ще промени сериозно политикита си в това отношение. И срещата ни в понеделник (днес - б.р.) с клубните лекари е знак, че нещата ще се променят.

Той е най-опериращият футболист в света!
Д-р Христо Мазнейков е безспорно най-опериращият футболист в света. Рекордът му е отпреди три години, когато е направил 1200 операции! Миналата се е отчел само с 1054. За справка - преди години, целият персонал на "Дианабад" е правел общо 800 операции на година. Под ножа му са минали едни от най-големите звезди на българския спорт и футбол. Последните двама са Коце Стоянов от ЦСКА и Вальо Илиев от Стяуа. Благодарностите от двамата лесно могат да се видят, ако влезеш в кабинета на юношата на Беласица. Има и куп други футболни подаръци, откъде ли не, откого ли не. Освен на ЦСКА, е подавал ръка на играчи на Левски, на Берое, на националния отбор, на Локо (Сф), на кой ли не.

Близък приятел е с д-р Рамон. "Той е уникален случай. Дядо му е лекувал Барселона, баща му я консултирал, той - също. Невероятен човек. Там фамилното онаследяване на дадена работа е гаранция за професионализъм. Ти почваш да учиш занаята от татко ти още от 4, от 5-годишна възраст. Докато останалите от 16-годишна. Няма как да не си по-добър, а има и ген. Докато у нас и това оплюхме, вече ако синът ти поеме твоята работа, направо срам да те хване от приказките на другите", притеснен е Мазнейков.
Днес в спортта той е шампион по...плуване. Или поне неговият отбор. Преди години "Света София" прави детски тим по плуване, привлича за треньор пък едно от светилата в този спорт - Насо Берберов. На последното републиканско хлапетата от "Света София" убиват тотално конкуренцията.

"Света София" е единственият чист медицински проект
През 2006 година медицинското обслужване в България преживява истинска революция. За първи път у нас е реализиран един наистина чисто медицински проект. Клиниката е създадена от Христо Мазнейков, той застава с името си пред банката, която кредитира начинанието. И днес е на прага благодарение на къртовската си работа (дори апартаментът му за живеене е в болницата!) да изплати всичко.
"Имаме уникална за България база за следоперативно възстановяване. Искаме като влезеш в "Света София", да излизаш здрав от нея и напълно възстановен", категоричен е Мазнейков.
Оперира какво ли не - връзки, капачки, всичко в коляното...В "Света София" са единствените, уникални за България, ендоскопски процедури за лечение на дискова херния. Продукт е на знаменитата хирургическа школа на професор Шойлев. "Беше великолепен човек и страхотен специалист. Всички светила в спортната хирургия му бяха приятели, уважаваха го за онова, което върши тук", категоричен е Мазнейков. Днес в клиниката му работят 170 души. Съпругата му Валентина пък е шеф на акушерското крило на "Света София".

БКП слага точка на футболната му кариера

През 1964 и '65 година Христо Мазнейков е една от най-големите изгряващи звездипо поречието на Струма. Благодарение на негов хеттрик за първи път в исторята си Беласица удря в регионалното първенство местния враг Пирин и се класира за финалите в София. От клуба обаче нарочно "губят" картотеките на състава, за да не пътува за столицата. По-късно става ясна и причината - нямало пари.

Интересното е, че таткото на №9 - легендарният агроном Димитър Мазнейков, е основния спонсор на Беласица. Управляваното от него АПК отделя пари за издръжката на клуба. Точно произходът обаче изиграва лоша шега на младия Ицо. Тъкмо е влязъл в полезрението на ЦСКА и предстои да отбие военната си служба в школата "Чавдар", когато лично първият секретар на партията в Петрич произнася присъдата си: "Ти си умно момче, наше момче - отиваш в ШЗО"! След края на войниклъка само и само да е близо до футбола, Мазнейков се специализира в спортната хирургия.