Митът, че българските ученици са изключително натоварени, падна. Българчетата учат малко и почиват много

в сравнение с връстниците си от другите държави от Европейския съюз. Това сочи анализ за задължителното учебно време, учебния календар и ваканциите в европейските страни, публикуван от образователната мрежа Eurydice към Европейската комисия за настоящата учебна година.

Средният брой часове на година по задължителните предмети у нас е 687. След нашата страна са само Латвия и Унгария. В Латвия учат до IХ клас и средно на година имат по 674 учебни часа по задължителните предмети. В Унгария, както и в България, средното училище приключва в XII клас и годишно се падат по 667 учебни часа. Извън ЕС най-малко се учи в Хърватия. Там средното образование е до VIII клас включително, а средно на година се падат по 555 часа. 

Българските ученици, особено в началното училище, съвсем не се претоварват. Например първолаците прекарват в клас най-малко - само 398 часа на година, което е под часовете в Унгария, Латвия и Хърватия.

Броят на уроците за първолаците е два или дори три пъти по-малък в сравнение с тези на връстниците им от Испания (875 часа годишно) и Франция (864 часа за учебна година). Шампиони са в Люксембург, където децата от I до VII клас се обучават по 1008 часа. Само първокласниците в Норвегия учат почти колкото българчетата.

Общият брой учебни часове от I до IV клас е 1629, или средно по 407 на година. В по-горните класове учебната натовареност се увеличава и българските ученици се оттласкват от дъното на таблицата. Например обучението в прогимназиалния и гимназиалния курс на българските и унгарските училища включва сходен брой часове. Абитуриентите у нас имат 744 часа на година, докато връстниците им в Унгария - 720.

Седмокласниците пък имат по 765 часа годишно, а в Унгария - 694. Гимназистите от Люксембург са отново най-натоварени - програмата от VII до Х клас предвижда по 1014 урока на година. В испанските гимназии се учи по 1050 часа. Във Франция седмокласниците учат 839 часа, но дванадесетокласниците имат най-много часове - общо 1108 за година. 

Данните за хорариума по основните задължителни предмети също показва, че българчетата не се преучват. Например 7-годишните у нас имат 127 часа по ограмотяване, докато връстниците им във Франция - 360 часа.

Най-много часове по роден език в българските училища са предвидени в III и IV клас - по 149 урока на година, в прогимназията са по 128, а в гимназията намаляват до 81 часа, като в последния XII клас се учат само 47 часа годишно. Във

Финландия, която е на първо място от европейските държави по постижения на 15-годишните в областта на четивната грамотност, средният брой часове за всички класове е 200 на година, но с уговорката, че този предмет се учи до IХ клас включително.

Подобно е положението и с часовете по останалите предмети - математика, природни науки и дори овладяването на първи чужд език. Прави впечатление, че в 13 държави, сред които Германия, Австрия, Лихтенщайн и Люксембург, по време на цялото задължително обучение има часове по религия, етика и морал. В скандинавските държави също има подобни часове, но не са с фиксиран брой на година. 

ВАКАНЦИЯ 

Средната продължителност на учебната година за задължителното образование в Европа (в България е до X клас, а в някои държави до IX клас) е 185 дни. Най-много учат в Лихтенщайн, където учебната година продължава 200 дни. България заедно с Латвия и Литва е сред държавите с най-малко учебни дни.

Продължителността на учебната година се увеличава с възрастта на учениците, като се започва от едва 155 дни в България за малките класове и постепенно нараства до 195 дни в Литва. 

ГРАМОТНОСТ

Освен че се характеризира с неголям брой часове, българското образование не дава трайни и практически приложими знания. И в трите оценявани области - четене, математика и природни науки, българските 15-годишни имат ниски средни резултати, сочат данните от последното международно проучване за грамотността PISA 2009.

Делът на учениците у нас, които не успяват да покрият критичния праг на грамотност, се колебае от 39 до 47%. Например резултатите на българските деветокласници по четене са значително под средните постижения за PISA. Сред държавите от ЕС с по-нисък резултат е само Румъния, но постиженията на българчетата и румънчетата са съотносими. Двете държави попадат в една група заедно със Сърбия, Уругвай, Мексико, Тайланд, Тринидад и Тобаго.

Данните от PISA 2009 показват още, че около 85% от 15-годишните в България отделят по-малко от 2 часа на седмица или никакво време, за да пишат домашни. Между 5 и 10% от деветокласниците отделят между 2 и 4 часа на седмица. Повече от 4 часа седмично учат едва около 5-6% от българските ученици в IX клас.