Изследване на румънския черноморски туризъм, публикувано в електронния вестник
Аdevarul (Истина)

Румънският туризъм и неговите представители трябва да се учат от успешните модели на съседите.

Ако направим сравнение между Румъния и България, ние виждаме, че и двете страни са част от бившия комунистически блок, излязоха по едно и също същото време от него, имат сходен климат, визовият режим е горе-долу еднакъв и двете имат условия за културен туризъм. В допълнение Румъния има предимството на делтата на река Дунав, която е на нейна територия.

И въпреки всички тези прилики как така България през 2011 г. успя да привлече повече от 9 милиона чуждестранни туристи, при това в условията на икономическа криза?

Българската рецепта за успех

За по-добро разбиране на възхода на българския туризъм трябва да започнем от отначало. България, подобно на Румъния, започна от същите хотели, построени по времето на комунизма. За да привлекат туристи, особено германците, българите започват да придобиват лицензи от най-големите хотелски вериги, като LTI, STI, Riu, Кемпински, Сол Мелиа. Целта не е просто известните лога да привлекат немските туристи. Тези лицензи са били и все още са част от разширяването на строгите критерии за качествен продукт в туризма.

Този лиценз между другото означава и ангажимент на лицензополучателя да инвестира в хотела. Освен това има и множество други условия: персоналът трябва да бъде млад, да знае чужди езици, всички служители да са изключително приятелски настроени към туристите. Включително управлението на хотела трябва да бъде динамично, иновативно и да отговаря на изискването за поддържане на лиценза. В България въвеждането на тези лицензи доведе до редица промени в услугите, предлагани на туристите.

Но преходът не спира дотук. Въпреки че хотелите, работещи с германски лицензи, не са чак толкова много, те са причина за много силна конкуренция в бранша. Българските хотелиери, които са подписани договори с TUI, ITS, Neckermann, са принудени непрекъснато да подобряват услугите, предлагани на туристите. Предвид сезонния характер на туристическите пакети, хотелският мениджмънт е поверен на екипи, които остават активни през цялата година. Тези хора не само контролират персонала по време на сезона.

Развитието на различните пазари българите направиха стъпка по стъпка. Така след германеца на море в България дойдоха французинът, руснакът, румънецът - всички. Българските мениджъри разбират много добре, че във времето трябва да приспособят своите услуги към пазара. Ето например пет хотела в курорта "Св. Константин и Елена". Преди пет години по време на сезона те са присъствали активно на немския пазар, а в по-слабите месеци от него - предимно за българския пазар. В следващите години обаче се появяват все повече класически ол инклузив услуги, които са целенасочено адаптирани към реалните изисквания на чуждестранните пазари. В момента курортът е зает от голям брой румънски туристи. Нещо повече, акцентът беше поставен върху семейства с деца.

Този пример не е уникален, много от хотелиерите се договорят директно с туроператорите за това как да подобрят предлаганите услуги. И не спират до тук. Българските хотелиери много добре разбират, че туроператорите са тези, които изпращат туристи в големи количества. Така, цените, предлагани на туроператорите са най-малко с 20% по-ниски от тези, които се предлагат на клиента директно.

Друго, което прави впечатление е начинът, по който българските плажове се поддържат чисти. В България туристите също изхвърлят фасове, празни пластмасови чаши или други неща на пясъка, но винаги има някой, който да събира боклука. Когато бурята изхвърля морските водорасли на брега, те се премахват през нощта, така че да не притесняват туристите по никакъв начин.

За да стимулира развитието на българския туризъм и в опит да спре укриването на данъци от хотелиерите правителството на съседите е предприело стъпки за намаляване на данъчната ставка за услуги, предлагани на чужди туристи в страната. Освен това пътищата от румънската граница към българските курорти вече са ремонтирани, за да пътуват туристите максимално удобно.

Препоръки за румънския туризъм

Румъния има фантастично крайбрежие, но очевидно липсват радикални решения, за да може то са конкурира с българското крайбрежие, да не говорим за гръцкото или турското. Вие разбирате, че туристите винаги търсят качество срещу парите си. Също така, туристите вголяма степен са почитатели на All Inclusive, заради удобството на тази услуга.

Румънските хотелиери трябва да бъдат отворени на туроператорите, да им предлагат най-добрите цени, за да започне реална конкуренция. Често румънският хотелиер предлага на едва 10% комисиона на туроператора. В тези граници, туроператорът не може да предложи специални оферти, като се има предвид малкия резерв. В този малък диапазон няма как да се предлагат на туристите по-атрактивни цени, да се плаща на търговци, за маркетинг, както и да се покриват други разходи, плаща се и ДДС, което не е за пренебрегване.

В същото време, за разработване на други пазари, румънските хотелиери трябва да са изключително гъвкави, да въведат, когато е възможно, All Inclusive пакети в допълнение към предлаганите сега закуска, полупансион или пълен пансион. Крайно време е и управляващите да помислят за развитието на пазара, както направиха това съседите, при които се плаща определена такса в зависимост от броя на продадените нощувки.

дно от предимствата на румънските морските плажове, че са равни и с пясък, но поддръжката им все още е проблемна. В Румъния, ние сякаш поискахме да натрупаме голяма печалба още от първата секунда, вместо търпеливо да се изгради база, върху която да се разработят допълнителни проекти. Т

уристическият имидж не се печели за една нощ, а се гради с години, по време на които туристите трябва да видят подобрение и нови услуги, съобразени с търсенето. Но най-важно, което не трябва никога да се забравя е, че в туризма цялата работа е изграждане на позитивен образ, който може да отнеме години усилия, но може да бъде изгубен само за няколко минути невнимание.

Ако обърнем отново поглед към българския туризъм, ще видим как той се развива от година на година. В миналото, например, България имаше сериозен проблем с кражбите на коли. Днес този проблем е решен, а броят на откраднатите автомобили е малко под този на Румъния.

Заключения

Румънският туризъм се нуждае от спешни решения. Трябва да изберем какво ще правим: ще броим безучастно онези 4000 румънски туристи, които отидоха в България за Великден тази година срещу едва 500, които бяха на румънското крайбрежие, или хотелиерите ще започнат да работят с туроператорите за бъдещето на туризма ни? Не можем да настояваме за намаляване на данъците веднага, без да покажем, че туризмът може да означава много пари, дори и с по-нисък ДДС и данък, намален от 10% на 9%. Румънският туризъм има огромен потенциал да се превърне в икономически двигател и да носи печалба както на държавата, така и на частните инвеститори, при условие, че не бъдат взети незабавни и сериозни мерки за подобряване на услугите и "операционната му система" бъде ъпгрейдвана

* Заглавието е на ВарнаУтре.бг

** Авторът е Председател на Федерацията на работодателите в туризма и услугите в Румъния