ричината за това е, че бившият вече здравен министър Стефан Константинов е пропуснал да изпълни разпоредбата на кабинета да отвърже таксата за посещение при лекар от минималната заплата. 

От 1 май най-ниското месечно възнаграждение става 290 лева. Спрямо май м.г. ръстът е 20%, след като през септември 2011 г. веднъж минималната заплата вече бе увеличена от 240 на 270 лв.

Очакванията на правителството и синдикатите е това увеличение да натисне нагоре и заплатите в частния сектор. 

Заедно с това обаче новата минимална заплата ще повиши и някои такси, като тази за преглед при джипито. Причината за това е, че бившият вече здравен министър Стефан Константинов е пропуснал да изпълни разпоредбата на кабинета да отвърже таксата за посещение при лекар от минималната заплата. 

В Закона за здравното осигуряване все още си стои текстът, че тя е 1% от най-ниското месечно възнаграждение. Така от 1 май заради вдигането на минималната заплата от 270 на 290 лв. визитата при джипито вече струва 2,90 лв. Потребителската такса за всеки ден болнично лечение също се вдига въпреки очакванията да бъде замразена. Тя е 2% от минималната заплата, което означава, че се увеличава от 5,40 на 5,80 лв. 

"Ще поправим пропуска възможно най-бързо", коментира за "Стандарт" министърката на здравеопазването Десислава Атанасова. Има възможност това да стане чрез закона за здравето, който в момента е пред второ четене в парламента, и от него да се направи отправка в закона за здравното осигуряване.

През октомври 2011 г. кабинетът възложи на всички министри и шефове на бюджетни организации да променят нормативните актове, така че всички плащания, които нямат характер на трудово възнаграждение, да не са процент от минималната работна заплата. 

Целта бе ръстът на най-ниското месечно възнаграждение да не вдига всеки път редица плащания и така да натоварва бюджета. От 1 май би трябвало да не зависят от минималната заплата всички награди, премии, отличия и пари за работно облекло, които се раздават по силата на повече от 30 различни закона. 

Размерите им трябваше да бъдат заковани като твърди суми. Същото трябва да важи и за възнагражденията на членовете в различни държавни комисии и национални съвети. Техните хонорари варираха от по няколко минимални заплати.