Данните от последните изследвания сочат, че изобщо не ядем толкова много ГМО храни, колкото си мислим. Причината за това е, че много малко от растенията са на практика модифицирани. Това са папаята, зелените и жълтите тикви, тиквичките и сладката царевица. В отбора на „инженерните” храни влизат и соята, доматите и картофите.

Не бива да се подценява и фактът, че до настоящия момент няма генетично проектирана храна на пазара, която доказано да е довела до увреждане на човешкото здраве. Това, разбира се, в никакъв случай не означава да спрем да обръщаме внимание на това какво ядем, но все пак истерията сякаш е излишна.

Специалистите по хранене уверяват, че след термичната обработка при ГМО храните не остава ДНК, носещо „изкуствената” генетична информация, вложена при модифицирането им. Изводът е, че след като минат през тигана, картофките на практика не съдържат нищо по-различно от тези, които не са генетично проектирани.

Според еколозите съществува и друга истина – т.н. органични храни всъщност са точно толкова замърсени, колкото и ГМО продуктите. Причината е, че на практика на планетата не са останали достатъчно територии, на които може да се отглеждат био растения, а годишните продажби на тези продукти в пъти надвишава възможностите за производство на еко земеделието. Какъв е изводът – от около 20 години рамо до рамо съществуват и двата вида продукти – полезни и вредни и все още никой не е забранил едните или другите. Въпросът е обаче дали ГМО растенията не са плод на един гениален ум, който е създал перфектната машина за контрол на земеделието по света.

Разковничето се крие в „авторските права” на модифицираните растения. Ако една компания произведе определен нов подобрен сорт тиква, то никой производител няма право да използва семената без да плати нужната сума на създателите на иновативния биологически вид.

В САЩ контролът против кражба на ГМО сортове е достигнал до такова ниво, че големите корпорации взимат проби от почти всеки фермер и когато засекат поява на крадено ГМО растение, следват солени глоби.

Картинката става още по-страшна, когато стана ясно, че ГМО „заразата” може да се предава и чрез пчелите. Работливите животинки кацайки от цвят на цвят могат да опрашат стотици декари „био” реколта с модифицирани гени, без никой да разбере това.

В началото бе доматът

ГМО-тата за първи път в света стават широко достъпни през 1994 г. Тогава пазарът в САЩ е залят от доматите FlavrSavr. По късно съмнителният зарзават е изтеглен от продажба, защото бил твърде мек и кашкав и не се харесал на братята американци. Оттогава обаче производството на генетично модифицирани храни се е разширило в неимоверни граници – до над 80 процента от царевицата, соята, памука и захарното цвекло са дело на инженерна мисъл.

По международната класификация САЩ се нарежда на първо място по производство на ГМО храни с 66,8 милиона хектара през 2010 г. Въпреки широкия обхват много хора все още смятат генното инженерство за нова наука и твърдят, че трябва да внимаваме с него, тъй като здравословните ефекти от един ГМО продукт в дългосрочен план са неизвестни.

Безплодие и алергии

Безплодието и масовите алергии се дължат на ГМО храните, прокламират големите еко организации. Безспорно фактите са обезпокояващи. Според тях масовото увеличаване на хроничните заболявания е свързано с производството на ГМО-тата – в това число са множествената склероза, артрита и възпалителни заболявания на червата. Имунната система е програмирана да се противопоставя на чуждите тела и се смята, че новите протеини, възникващи в процеса на създаване на един модифициран продукт, могат да накарат организмът да „работи” срещу себе си.

Единственото доказателство за вреди от ГМО продукти обаче е документирано през 1996 г. Тогава от производство в САЩ е спряна модифицирана соя с гени от бразилски орех. Тя съдържала високо алергенен протеин, който в някои случаи може да причини даже смърт, смятат лекарите. Този факт поражда стотици въпроси за ползата и вредата от т.н. храни на новото хилядолетие.