Науката в последните години наистина направи възможно генетичните данни на талантливите или известните да могат да се поберат в миниатюрна флашка.

"Мозъкът ви щрака много бързо, бих искал да съхраня генома ви в паметта на компютъра", обърна се към президента Росен Плевнелиев българският генетик Никола Чакракчиев по време на среща с нашенците от Чикаго.

Науката в последните години наистина направи възможно генетичните данни на талантливите или известните да могат да се поберат в миниатюрна флашка. Кому обаче е нужно това, и ще бъде ли гений клонингът на гения, "Стандарт" попита родните генетици.

"Клонираме ли гений, не е сигурно, че ще получим отново гениална личност", разказва генетикът проф. Иво Кременски. Дори геномът да е абсолютно същият. Голям процент от причините да се развият или не неговите възможности се крие в средата, която е обитавал, и във времето, в което е живял. Точно, както ако съчетаем гените на Анджелина Джоли и Айнщайн, няма да получим красив Айнщайн.  
Съхраняването на генетичната информация е възможно и нужно, но не толкова, за да пазим за поколенията умовете на известните. Най-важната причина, поради която това се прави, е за да може

да се откриват нови болести и лечение

за тях. Именно заради това преди 12 г. Англия събра ДНК и информация за начина на живота на 500 000 свои жители, разказва Иво Кременски. В Естония пък призовали цялото население да се отзове на подобен призив - ДНК дали 1,3 млн. естонци. Най-щедър спонсор на тези изследвания са фармацевтичните компании, защото от подобни данни зависи и цената на лекарствата, както и пазарът за тях, обяснява проф. Кременски. У нас също провели подобно изследване, събирайки ДНК на зависими от хероин и здрави хора. "Проследявахме около 40 гена, "заподозрени", че причиняват тази зависимост. Оказа се, че някои са невинни, а други дори причиняват зависимост в по-голяма степен от очакваното", разказва генетикът.
Процесът, по който се извършва съхраняването на генома, е съвършено прост. Първата стъпка от него е известна на всички любители на крими сериали - вземане на ДНК с помощта на тампон от вътрешността на бузата. Може и да се вземе кръв, но с тампон е по-просто и безболезнено. След това

ДНК се декодира на компютър

и се съхранява в неговата памет. "Ако президентът пожелае да запази генома си по този начин, той може да се съхранява и 3000 г. При това още няколко часа след анализа ще му кажат към какви болести е предразположен, има ли рискови гени, чувствителен ли е към определени лекарства", разказва Кременски. Нещо повече - с всяко ново откритие на науката геномът му може да се изследва отново и да се актуализира информацията за това на какви рискове е податлив човекът. Именно затова нещата опират да се вземат не гени от известните, а от колкото може повече хора. Защото те разказват историята на нацията. Колкото повече са изследваните, толкова по-достоверна е тя - защото един може да е пил, друг да е прекалявал с цигарите и това се отразява върху неговото здраве. Затова и е от огромно значение геномът да се съхранява не сам за себе си, а заедно с информация за начина на живот. А дали ще клонираме гении или политици - това може би ще се случи в някой друг живот.