Филмът разказва за трима български медици, които работят в една от малкото линейки в София. „Исках да отразя живота на съвременна България с всичките му противоречия, да покажа нещо положително в един контекст, който сякаш се разпада“ – казва младият Метев.

Първата прожекция на българския документален „Линейката“ в Кан препълни залата и получи топли аплодисменти от взискателната публика.Лентата на Илиян Метев е включена в програмата "Седмица на критиката" и има реален шанс да получи наградата "Златната камера" -

най-желаното отличие за първи игрален филм на фестивала, което широко ти отваря вратите на голямото кино. Той ще трябва да се бори с 24 игрални филма от цял свят. Предвидени са още 6 прожекции, като три ще бъдат последвани от разговори с публиката.

Филмът разказва за трима български медици, които работят в една от малкото линейки в София. „Исках да отразя живота на съвременна България с всичките му противоречия, да покажа нещо положително в един контекст, който сякаш се разпада“ – казва младият Метев.

Той нито за миг не показва пациентите (от етични съображения) и вниманието му е изцяло съсредоточено върху лицата на тримата от линейката. И още в това, че има пълен отказ от „постановъчни“ номера. „Нищо не е режисирано“ – признава той – Бяхме малко като първите военни фотографи, които в сърцето на действието се опитват да уловят най-важните моменти.

На сцената заедно с екипа излязоха да се поклонят и участниците в този напрегнат документален екшън – доктор Краси Йорданов, сестра Мила и шофьорът на „последната линейка“ на София - Пламен.