В обявата – захаросани обещания за условията, в действителност – хиляди отговорности за 500 лв. заплата

„Търсенето на работа е голяма работа” – така шеговито определят ходенето от интервю на интервю млади бургазлии, които все още не са подписали заветния договор.

Ровенето в обяви по вестниците или специализирани сайтове е сложна процедура и за начинаещите не е никак лесно да се ориентират в обстановката. Който обаче е бил на свободния пазар поне месец и се е явил на няколко прослушвания за нова служба, знае какво означават повечето от често използваните  фрази.

„Креативна личност, коректност, умения за работа в екип” са качествата, които трябва да притежава всеки служител, показват обявите. За тях шефът предлага „гъвкаво работно време, динамичен млад екип, мотивиращо възнаграждение и бонуси при добри резултати”.

Зад тези думи обиновено се крие поне 10-часов работен ден, отговорности, които не са били обсъждани в интервюто, но се оказват част от работата, и 500 лв. заплата. А добрите резултати за бонусите са в сферата на фантастиката, разказват опарили се от некоректи шефове.

На място става ясно, че по принцип работното време е 8 часа, но де факто се работи по 10-11, че през уикенда, по правило почивен, често се поемат дежурства, които естествено не се плащат допълнително.

Често освен преките задължения новоназначеният служител трябва да отговаря и за още няколко неща не съвсем в неговата сфера на работа. Обикновено това се съобщава придружено с обяснението, че друг служител е болен, в отпуска или уволнен. Парите обаче остават същите.

Бармани, сервитьори, хотелиерски персонал, аниматори – заради курортния статус на региона това традиционно са най-често срещаните обяви за работа в Бургаско. Извън туризма обаче изниква нова позиция – офис мениджър, технически сътрудник или друга комбинация от тези думи. Оказва се, че по някаква причина да си секретарка вече не е престижно. Затова работодателите и фирмите за набиране на персонал бързо се ориентират в ситуацията и воалла – вече никой не назначава секретарки, но всяка уважаваща себе си фирма има офис сътрудник.

„Това е като чистачката, която вече не е чистачка, а хигиенистка”, обясняват запознати. Идеята на засуканите думички била обявата хем да привлече, хем да не отговори на основните въпроси. Не е рядкост и явлението да ти обяснят с подробности какви ще са задълженията ти, но да пропуснат да ти кажат колко часа и за каква заплата ще работиш. „Това изобщо не ме учудва – в една фирма ходих на 3 интервюта и чак на последното разбрах, че става въпрос за 500 лв. на месец, изобщо не си заслужаваше като се има предвид 10-часовия работен ден плюс събота и многото отговорности, загубих време и пропуснах да кандидатствам на други места, очарована от обявата, която обещаваше високо възнаграждение”, обяснява 27-годишна бургазлийка.

При ровенето в обяви търсещите работа често се натъкват и на други интересни изисквания. По неведоми причини някои работодатели държат на мек и сговорчив характер /магазин за бижута/, отличен български език /козметичен щанд/, познания по бойни изкуства /интернет доставчик/.

Вариантите за кандидатстване на определена позиция най-общо са два – ако работодателят сам търси служители или ако мястото е обявено от фирма за набиране на персонал.

Според запознати с практиките на некоректни шефове един от начините бъдещият служител да бъде преметнат е пробното взимане на работа за няколко дни или седмици. Обикновено през този период подробности като работно време, заплащане и осигуровки не се уточняват. От обявата служителят знае, че работодателят му предлага „гъвкаво работно време, мотивиращо възнаграждение и ТД + СО” /трудов договор и социални осигуровки/.

След изтичането на пробния период шефът или е недоволен от служителя и го освобождава, или му съобщава безумни условия на работа и така сам го принуждава да си отиде.  На този принцип работодателят може да търси служител в продължение на месеци и да не плаща нито лев заплата, тъй като уговорката за пробното е такава.

Друга схема на същия принцип е обучение, което може да бъде няколко дни, седмици или дори месец. Също в повечето случаи не се заплаща. Така в една фирма може да има постоянно текучество на ентусиасти, които работят за без пари.

Примамливи звучат и бонусите към месечното възнаграждение, казват потърпевши. Премии, проценти и фирмени бонуси се съобщавали на кандидат-работника като допълнителни към заплатата. Чак на края на месеца обаче ставало ясно, че „новите” не взимат пълната сума или изобщо не получават бонус.

„Естествено не е така във всяка фирма, но като попаднеш на един – двама некоректни започваш да се отчайваш и всички предложения ти изглеждат подозрителни”, обясняват млади бургазлии.

В случаите, когато позицията е обявена от фирма за набиране на персона особено важно е да се внимава с подписването на договор. Повечето такива фирми поставят това условие. Често обявата, пусната в сайт или вестник, е изключително примамлива и е отбелязана като безплатна за търсещия работа. За да подаде документи обаче той трябва да отиден на място в офиса на посредника.

Там става ясно, че от служителя не се изисква комисионна при назначаване, но за да кандидатства за тази конкретна позиция, трябва да ползва услугите на посредника и да сключи договор с него. Най-често контрактът е със срок от няколко месеца до 1 год., а заплащането е между 10 и 20 лв. Посредникът се задължава да изпраща автобиографията за всички подходящи работни места. Доколко го прави е друг въпрос. Според опарили се някои фирми умишлено не пускали документи на подходящи позиции, така те предлагали услугите си по-дълго както на работодателя, така и на служителя.

„Естествено има и коректни фирми, които помагат, много познати са започнали работа чрез посредник, просто човек трябва да внимава и да се оглежда за подозрителни знаци – ако не издават касова бележка, например, ако печатът на договора е на името на друга фирма, вероятно нещо не е наред”, обясняват търсещите работа.