Да се подиграваме с лекота на днешните абитуриенти, без да погледнем себе си по-внимателно, е много жалко.

Да се подиграваме с лекота на днешните абитуриенти, без да погледнем себе си по-внимателно, е много жалко.

Голите момичета, качени на капаците на колите, не са се появили вчера. Те бяха наоколо през последните 19 години и днес ни се представят в целия си блясък - такива каквито са, такива каквито ги създадохме.

Завърших училище в годината, в която тези деца са родени. Ние, първите от поколението на прехода, празнувахме свободата си и израстването си. Желязната завеса беше паднала скоро и ние носехме следите на отминалата епоха – бяхме възпитавани строго, уважавахме поне привидно хората пред черната дъска, бяхме чели, но не знаехме какво да правим със свободата си.

Не че нямаше клоуни и по нашите балове. Имаше. Но тогава въпросът се заключаваше в това да отидеш горе-долу добре облечен на бала и с горе-долу прилична кола. И толкова! Целите ни бяха прости – да влезем в Софийския и момчетата да не влязат в казармата. Отпадналите от това състезание тихо се сочеха с пръст и бързо отпадаха от играта. Това беше нашето поколение. Продукт на онова време.

Родените в същата тази година не бяха образовани, възпитавани и отглеждани по шаблон. Възможността на техните родители да избират отведе децата им по различни пътища. Тези, които днес крещят полуголи на градския площад, са закърмени с чалга, знаят значението на парите, стремят се към материалното и така и не прочетоха пълната версия на „Под игото”.

Смяхме се години наред на правописните им грешки и ги гледахме по новините как се бият в час. Мобилните им телефони бяха по-скъпи от тези на учителите им, неизвинените им отсъствия реципрочни на бирите, изпити в голямото междучасие, а мечтите им и днес съвпадат с тези, описани в песните на Глория, Ивана или която и да е друга звезда от „Планета”.

Много от тези деца са отгледани от улицата или от бабите и дядовците си. Много от тях познават секса от 5-и клас, а цигарите отпреди това. И не можем да ги съдим. Те са огледало на това, което е била държавата, прехода и семейството през последните 20 години.

Безотговорността, липсата на морал и ценности ги направи такива. Години наред правителствата на България оставяха на заден план образованието, оставиха учителите да мизерстват, училищните покриви да текат, а корупцията обезсмисли висшето образование.

Голяма част от майките и бащите на днешните абитуриенти отидоха на гурбет или просто нямаха времето, за да налеят нещо в първите им 7. Когато тези деца влязоха в пубертета, можеха да избират между много образи за подражание, повечето от които грешки на прехода—моделки, певачки, влюбени в себе си, шоумени, псевдо бизнесмени, неграмотни политици, всички, превърнали се в звезди за 1 нощ. 

И за да не сме черно-бели, нека не забравяме и за другите. Тези, които останаха извън обективите. Просто едни от випуск 2012. Децата, които са имали шанса да попаднат на родители и нормално образование, през септември ще поемат към университетите в Европа или САЩ.

Не знам дали ще се върнат. Знам, че ще останат девойките с късите поли и буклите, които днес показват по телевизията, а ние, като посетители в зоопарк, цъкаме с език, сякаш сме видели нечувана кръстоска между маймуна и папагал. Изненада: това чудо е бъдещето на милата ни татковина. Такова, каквото сами си го избрахме и изковахме, година след година, ден след ден... да ни е честито!