С 60 ст. за килограм стартира изкупната кампания в Кюстендилско

Юруш на черешите! Изкупната кампания стартира вчера и за пореден път хрущялките тръгнаха на безценица от градините в Кюстендил, пише в. Труд.

Там плащат по 60 ст. за килограм, т.е. по-евтино от чаша кафе, взето от близкото барче. В Пловдивско и в Северна България обаче румънски прекупвачи дават по 1,50 евро за кило череши.

Цената за този плод в Кюстендилско дори се оказва с около 20 ст. по-ниска от миналогодишната. Проста сметка показва, че черешата поскъпва поне 5-6 пъти по пътя от там до софийските пазари, където търговците искат 5-7 и дори 8 лв. за кило. Констатацията ще се окаже вярна, ако по пазарите търговците не лъжат, че предлагат родно производство, както пише по табелките им.

Парадоксът

Родните производители очакваха по-високи изкупни цени т.г. заради студената зима и измръзналите десетки дървета. Парадоксално обаче именно лошото време се оказа аргументът на търговците, за да свалят цените. "Ниската цена е заради лошото качество на плодовете от дъждовете", отсече пред "Труд" изкупвач, пожелал анонимност.

"Кюстендилските череши са най-качествени в цяла България, а ги изкупуват най-евтино. Миналата година в Пловдив и Айтос фирмите плащаха по 1-1,10 лева за килограм, докато при нас същите търговци платиха по 70-80 ст.", разказа с треперещи от разочарование ръце производителят Иван Илиев. В района се отглеждат около 17 000 дка черешови насаждения.

Същинското бране в Кюстендил обаче се очаква да стартира след 5 юни. Дъждът през последната седмица отложи беритбата.

Италиански картел дирижирал пазара

"Съществува картел, който държи цените на черешите в Кюстендилско ниски от години, и никой не може да го разбие", твърди 45-годишният агроном Николай Джонев. Той притежава масиви в с. Горановци, а и в най-черешарския кът в България - местността Радован над с. Драговищица. От това място през 50-те години на миналия век набрали и занесли череши на самия Сталин.

Според производителите, в "картела" влизат трима италианци и един българин - Микеле Санторели, Силвио Маскуапаскуа, Франческо Алдо Автобиле-Франко и пловдивчанинът Велин Беляков.

"Великолепната четворка ни докара до там, да продаваме на безценица", отсича и шефът на кооперация "Спасение" в с. Таваличево Борислав Гогев. Той продал м.г. на вътрешния министър Цветан Цветанов щайга череши по 1,30 лв./кг при едно от идванията му в селото. "Значи на пунктовете ги даваш за 70 ст., а на мен за 1,30 лв. Уж сме приятели!", заял го наскоро МВР шефът.

Може да внасяме от Гърция и Турция

С 20% по-ниска ще е реколтата от череши в Кюстендилско, категоричен е Кирил Димитров от кооперация "Клас". "Може и да се наложи да внасяме череши от Гърция, Турция и Румъния. Това не е страшно, защото цените не са по-различни от нашите", коментира Васил Мазнев, собственик на фабрика в с. Слокощица. И двамата са съгласни, че черешите имат три цени - най-нискокачествените отиват за ракия, другите за производство, а най-добрите - за прясна консумация.

Румънски търговци обикалят борсите и масивите в Пловдивско и търсят едри череши, за които плащат по 1,5 евро за кило, но проверявали всеки плод, преди да платят. 
"Не останаха хубави череши заради дъждовете. Необрани остават 60 дръвчета в градината ми. Плодовете са напукани на парцали, не стават дори за компот. Само можеш да хапнеш от тях от дървото", разказва 50-годишният Божидар Георгиев, който има градина в пловдивското село Брестовица.

В момента най-високата цена за килограм череши от градината в Пловдивско е 80 ст. и тя отново е с 20 стотинки по-ниска от м.г.Тази година от Пловдивско основно се карат череши по пазарите в Северна България, за да е по-удобно на румънците. Прекупвачите за софийските тържища се появявали все по-рядко.

Градушка би реколтата в Сливен

Мощната градушка и неспирните поройни дъждове унищожиха значителна част от реколтата в Сливенския регион. Най-напред проплакаха стопаните от Старо село, където черешовите градини и посевите бяха ударени от лед с големината на орех. "Унищожена е продукцията не само от череши, но и от бадемовите, кайсиевите и ябълковите насаждения", обобщи Диана Иванова, началник на общинската служба по земеделие.

Полиция и жандармерия на пост в градините

апочне ли черешобер в Кюстендилско, районът е като във война. Градът вече е превзет от полиция - редовна и гранична, както и 15-20 жандармеристи, които се придвижват из селата с черни коли, за да респектират местните. На крака са и частни гардове и пазачи доброволци.

100 ченгета охраняват градините, така беше лани и по-лани. Използва се и спецтехника за нощно виждане, а лично кметът на Кюстендил Петър Паунов обяви, че през настоящата кампания по пунктовете и местата за изкупуване на сладкия плод ще бъдат монтирани 32 камери за видеонаблюдение.

Под лупа са и берачите

Работният ден за берачите ще започва от 8 ч, а след 20 ч никой по никакъв повод не може да е в градините. Самите берачи, на които ще се плаща по минимум 20-30 стотинки за килограм, ще се наемат по списък. "Наемането няма да бъде хаотично. Хората ще бъдат вземани от зеленчуковата борса в Кюстендил и след това отново ще бъдат връщани там", обяви секретарят на общината Цветанка Христова.

Никнат КПП-та

На изхода на с. Коняво и на Николичевски мост се изграждат две КПП-та - така всяко нелегално придвижване на продукция с коли и бусове ще бъде засечено. На пунктовете денонощно дежурство ще дават смесени екипи на РПУ и Гранична полиция. 
При нощните обходи патрулите ще използват термовизьори, бинокли и оптични устройства с "далекобойност" 700-800 метра, които отчитат всяко движение нощно време.

"С техниката, с която разполагаме, нощните набези в черешовите масиви са сведени до минимум", заяви шефът на областната полиция в Кюстендил комисар Георги Джоглев.

Обезщетенията са мираж

Мнозинството производители в Кюстендил няма да вземе и стотинка обезщетение, независимо че черешите в някои градини са измръзнали на 100%. За загубите са си виновни самите стопани, защото не са се регистрирали пред държавата като земеделски производители. Те не са направили това, за да не плащат данъци и осигуровки.

"Да, в Кюстендилско има измръзнали градини, но досега не е подадено нито едно заявление за компенсации. Причината е, че те не са се регистрирали, за да не плащат данъци", посочи пред "Труд" Евелина Николова от общинската служба по земеделие.
Не така стоят нещата в Сливенско, където реколтата бе унищожена от градушка (виж по-долу - б.р.). Заявления за напълно измръзнали дървета са подадени за общо 540 дка компрометирана реколта, предимно от череши и бадеми, съобщиха пред "Труд" от общинската служба в Сливен.

В земеделската служба са получени сигнали и за увредени от дъждовете есенници. Заради влагата посевите били налегнати от мана. Подаването на заявления продължава. Какъв е размерът на увредените земеделски площи, тепърва ще се изчислява. 
"Най-вероятно компенсацията ще е колкото върви пазарната цена на черешите на едро (в момента над 3,20 лв./кг - б.р.). Очакваме обезщетението да е ясно до края на юни", уточниха от аграрното министерство.

Реколтата се удвои след влизане в ЕС

Влизането на България в Евросъюза се е отразило ползотворно на черешите у нас. От 2008 г. насам реколтата е скочила почти двойно - от 16 067 тона на 30 063 тона през 2011 г. Площите, на които се отглеждат у нас череши, също са нараснали почти двойно - от 44 110 дка до 77 470 дка, сочат данните на агроведомството.

След влизането ни в ЕС стопаните, гледащи плодни градини, започнаха да получават субсидии за земя, ако имат минимум 5 дка. 

От т.г. ще се дават и нови субсидии срещу качествени плодове. Те ще са само за череши с дръжки, които са добре закръглени. Диаметърът на ранните сортове трябва да е 1,5 см, а за средно ранните - 2 см. 

Реколта 2007 г. е по-добра от 2008 г., което показва, че ЕС първо е изплашил родните производители, но след това субсидиите са ги върнали отново в градините.

Ще си караме дълго на внос!

Дълго ще си караме на вносен зарзават и плодове. Няма как да е иначе, след като за поредна година българската череша се купува от градините за 60 ст. килото. Купува - силно казано, защото производителите знаят, че ако не продават бързо на първите търговци, потропали на портата им, сочният плод ще презрее и тогава ще става само за ракия. Съвсем за без пари, по-евтино и от сметаната за кафето. Виновни обаче са си самите производители.

Така и не се обединиха в асоциации, нищо, че 14 години поред Брюксел поощрява щедро с европари тези сдружения. Субсидии за тях се даваха и по предприсъединителната САПАРД, и сега по Програмата за развитие на селските райони.

Как тогава да поставят условия?

Такава била народопсихологията на българина - единак, не иска да дели.
Не иска да плаща и данъци, но когато суша и градушка посекат реколтата му, протестира за обезщетения.

Докато си караме така, червеният плод ще храни само търговците, които ще го препродават над 10 пъти по-скъпо, до 8 лева килограма.