"За първи път съм във Варна, но няма да е за последно. Но не бих идвал много често, защото като нищо бих останал тук", каза аржентинският писател

Майсторът на приказките за нежни души Хорхе Букай и кметът на Варна Кирил Йорданов били фенове един на друг. 

Това стана стана ясно от срещата между аржентинския писател и градоначалника. "Друго на работното си място освен документи и закони, не си спомнял да съм чел. Прочетох обаче много интересни неща от вас и смятам да продължа. Дошъл е момента да преосмисля читателските си интереси", започна кметът. 

Букай пък не скри, че било голяма чест за него, че лично Йорданов го е приел. "Познавам вашия политически път и знам, че тази среща не е политическа инвестиция, затова много съм ви много благодарен", върна похвалите писателят. 

"За първи път съм във Варна, но няма да е за последно. Но не бих идвал много често, защото като нищо бих останал тук", каза още Букай и продължи: "Има места, на които сърцето ми ликува. Дали ще е такова мястото го усещам, с пристигането си. Такова усещане имах, когато за първи път отидох в Париж. Такова усещане имах и вчера когато пристигнах във Варна". Той допълни, че се е разходил по плажа, а морето много му напомнило за дома. Преди срещата си с кмета, писателят не пропусна да се запознае с минувачите и да си направи снимки с децата им. 

Букай даде и рецептата си за почивка на варненския градоначалник. "Живея в средиземноморски град, много близо до морето. Когато искам да си почина мисловно, сядам на плажа и гледам водата. Когато видя, че след 15 минути нещо не се случва, се улавям че съм започнал да мисля за нищо. Именно така успявам да си почивам", разказа писателят. Той разказа и една от своите приказки на кмета. 

Човек закъсал с колата си в чужда страна. Срещнал го местен и му предложил да го заведе у тях, а на другия ден да поправят колата. Чужденецът тръгнал с него. Когато привечер стигнали до дома на селянина, той застанал до близко дърво и няколко минути галил листата и клоните му. На сутринта, когато излизали от къщата местният отново погалил дървото. Чужденецът попитал - "Защо го правиш?", а селянинът отговорил - "Това дърво е мой добър приятел. Вечер преди да се прибера у дома, закачам проблемите си между клоните му. Сутрин, когато излизам отново ги вземам със себе си, но понякога не намирам някои от проблемите си там, защото през нощта са изчезнали. 

"За мен, морето е това дърво", поясни писателят. Йорданов пък разказа, че обикновено, той играел ролята на дървото. "Как искам и аз да имам такова дърво", възкликна той. 

Развеселен от шегата аржентинският писател обяви, че бил готов да бъде дърво за проблемите на кмета. "Утре отлитам за София, но с голямо нежелание. Мога да кажа, че няма да си тръгвам, защото съм дървото на кмета", каза през смях Букай. На изпроводяк писателят даде автограф на Йорданов, върху една от книгите си, като му нарисува и дърво. 

Разговорите на писателя и кмета продължиха и пред зала "Варна" в общината. Там двамата се засякоха с посланика на ЮАР Нейно превъзходителство Шийла М. Камерър, която също имаше среща с градоначалника. След като тримата размениха няколко думи Хорхе Букай се отправи към регионалната библиотека.